Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Бил е много повече от това. За него ти беше като син, какъвто той нямаше, разговаряше с него на родния му език, напомнял си му за едно друго място и едно друго време. — Александър вдигна глава и погледна Хейвлок с някакво дълбоко чувство. — Но ти най-вече беше синът, отказал да повярва, че неговите планове, неговите решения на световните проблеми са правилни. Той не можа да те убеди. Вътре в себе си чуваше твоя глас, който му казваше, че не е прав, и не можа да понесе това. Не можа да понесе някой да му казва, че греши, най-вече, че това си именно ти.

— Наистина не е бил прав. И е знаел, че бих му го казал.

— Очите му често се спираха върху твоите снимки и изведнъж започваше да приказва с тебе, да се измъчва от твоите аргументи, от гнева ти. Наистина го беше страх от тебе и… работата замираше.

— Значи трябваше да бъда отстранен от кръга на близките му.

— Да, трябваше да престанеш да оценяваш действията му, струва ми се. Беше част от заобикалящата го всекидневна реалност в Държавния департамент. Трябваше да бъдеш изваден от тази реалност, защото това започваше да го измъчва — той не можеше повече да понася твоята намеса. Трябваше да си отидеш и за него това стана единственият вариант.

— И Парсифал знаеше как да го постигне — допълни с горчивина в гласа Майкъл. — Познавал е агента къртица в Департамента. Свързал се е с него и му е казал какво да направи.

— Нямам никакво участие в това. Знаех, че планират да го направят, но не знаех как… Ти беше споменал пред Антон за мис Карас. За чувствата ти към нея, за това как след дълги години вътрешни терзания — започнали още от детството ти — си на път да изплуваш. Заедно с нея. Беше му разкрил колко важно е за теб да излезеш от системата. И че си взел решение за това.

— Вие сте допускали, че аз бих могъл да стана нов човек без нея? Защо?

— Защото Парсифал е имал опит в тези работи — поясни Джена. Тя избра една от снимките и я подаде на Майкъл. — Клиничен психолог, работещ за КГБ. Човек на име Алексей Калязин — лицето, което ти се стори познато.

— Но аз не го познавам! — извика Хейвлок, стана от стола и се обърна към Реймънд Александър. — Кой е този човек?

— Не искай от мен да ти кажа името — прошепна журналистът, като поклати глава и се сви в креслото. — Не ме питай. Не искам да бъда замесван.

— Дявол да те вземе, та ти вече си дълбоко замесен! — изкрещя Майкъл и хвърли снимката на коленете на Александър. — Ти си Бозуел !… Почакай малко! — Майкъл погледна Джена и продължи: — Този човек е избягал оттам. Дори да забравим, че е бил шпионин, той е избягал оттам. И е трябвало да фигурира в някакви списъци!

— Всички следи от бягството на Алексей Калязин бяха заличени — каза тихо Александър. — Всички препратки в архивите бяха премахнати и този човек просто изчезна.

— Естествено. За да не може титанът на мисълта да бъде очернен! — Хейвлок се приближи до стола на Александър, хвана го за реверите на халата и със сила го изправи. — Кой е той? Кажи ми!

— Погледни снимката. — Александър се тресеше. — Погледни я добре. Махни част от косата, както и от веждите. Постави бръчки по лицето, около очите… представи си малка прошарена брадичка.

Майкъл сграбчи фотографията и впи поглед в нея.

— Зелиенски… Леон Зелиенски !

— Мислех, че ще се досетиш, че ще разбереш. Без моята помощ. Решаващата шахматна партия… най-добрият шахматист, когото Антон някога е познавал.

— Но той не е руснак, той е поляк! Пенсиониран професор по история от Бъркли… дошъл преди много години тук от Варшавския университет!

— Нова самоличност, нов живот, нови документи и празноти за местата, където е пребивавал. Живеещ на тихо място, на две мили от вилата на Матиас. Антон винаги знаеше къде се намира този човек.

Хейвлок притисна слепоочията си, за да притъпи острата болка в главата си.

— Ти, ти… и Зелиенски. Двама смахнати старци ! Знаете ли какво сте направили?

— Всичко излезе от контрол. Всичко .

— Та ти никога не си имал контрол над нещата! В мига, в който Зелиенски се е свързал с агента, ти просто си загубил! Ние, всички ние, загубихме! Не можа ли да прозреш какво всъщност става? Наистина ли си мислеше, че нещата ще свършат с проклетото ти послание към човечеството? Не се ли опита да го спреш ? Ти си знаел, че Матиас е на остров Пуул… Как разбра?

— Имам информатор. Един от лекарите… той е изплашен.

— Тогава си знаел, че е освидетелстван като луд! Как можа да оставиш това да продължава?