Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Аналитик. Човек, предразположен да пропуска очевидното.

— Не те разбирам.

— Каубоите, хората с пръст на спусъка. Те никога не могат да ги забележат.

— И пак продължавам да не те разбирам.

— Не познавам този човек. Едно лице като другите, като лицата в безбройните досиета. Господи, тези лица !

— Но тук има нещо!

— Може би. Не съм сигурен.

— Продължавай да гледаш. Концентрирай се.

— Кафе. Има ли кафе?

— Забравих — сепна се Джена. — Първото правило при събуждане изисква кафе. Черно и силно. Ти наистина си чех, Михаил. — Тя отиде до масичката, където някой от охраната услужливо беше включил посребрения кафеник.

— Първото правило — повтори Майкъл, неочаквано обезпокоен. — Първото правило?

— Какво?

— Къде са бележките ти за разговора по телефона, проведен от Декер?

— Нали ги чете?

— Къде са?

— Ето там. На масата.

— Къде точно?

— Под последната снимка. Най-дясната.

Налей си нещо, знаеш правилата в тази къща .

Майкъл хвърли снимката на непознатото лице върху масата и взе двата листа от бележника. Прегледа ги, изваждайки ту единия, ту другия отгоре.

— Боже мой! Правилата, проклетите правила !

Хейвлок стана и залитна към бюрото, усещайки едновременно слабост в краката и замайване.

— Какво има? — попита обезпокоено Джена с чаша в ръката си.

— Декер! — извика Майкъл. — Къде са бележките от разпита на Декер?

— Там са. Отляво. Бележника.

Хейвлок трескаво прелисти страниците, усещайки, че ръцете му отново се разтреперват. Очите му се замъглиха. Той търсеше думите. И ги намери.

— „Необичаен акцент“ — прошепна той. — „Необичаен акцент“, но необичаен в какъв смисъл?

Той грабна слушалката, ръцете му трепереха, докато набираше номера.

— Свържете ме с капитан трети ранг Декер; трябва да имате номера му в списъка.

— Михаил, овладей се.

— Млъкни! — той чу в слушалката сигнала за позвъняване. Очакването беше непоносимо.

— Ало? — чу се неуверен женски глас.

— Капитан Декер, ако обичате.

— Ужасно съжалявам… но той не е тук.

— За мен трябва да е там! Обажда се мистър Крос. Повикайте го на телефона.

Изминаха двайсет секунди и Майкъл помисли, че главата му ще се пръсне.

— Какво има, мистър Крос? — запита Декер.

— Казахте „необичаен акцент“. Какво означава това?

— Не ви разбирам.

— Обаждането по телефона! От онзи, който ви е казал, че говори от името на Матиас! Когато казахте, че имал „необичаен акцент“, какво означава това, руски ли беше?

— Не, в никакъв случай. Гласът беше доста пронизителен и звучеше съвсем по американски. Почти британски, но не съвсем.

— Лека нощ, капитане — каза Майкъл и прекъсна разговора.

Налей си нещо… знаеш правилата в тази къща… Я виж, и двамата имаме нужда. Налей си пак, а докато си там, налей и на мен. Помниш ли — това също е част от правилата?

Хейвлок отново взе слушалката и издърпа списъка с номерата пред себе си. Набра номера. Очакването този път беше почти удоволствие, но бе прекалено кратко — той имаше нужда да се съвземе. Остров Пуул!

— Обажда се мистър Крос. Дайте ми Службата за сигурност, ако обичате.

След два къси мелодични сигнала се чу гласът на дежурния офицер.

— Проверка.

— Обажда се Крос. Искам изпълнение на заповед от името на президента с приоритет „нула“. Моля, потвърдете.

— Започнете да броите — нареди гласът.

— Едно, две, три, четири, пет, шест…

— О’кей. Съвпада. Какво искате, мистър Крос?

— Кой ваш офицер е излизал в отпуск поради извънредни обстоятелства преди приблизително шест седмици?

Настъпи тишина, която му се стори почти безкрайна. Отговорът беше категоричен, на човек, който си знае работата.

— Информацията ви е некоректна, мистър Крос. Не са постъпвали молби за отпуск както от офицерския корпус, така и от когото и да било.

— Благодаря.

Александър Велики… Реймънд Александър!

Фокс Холоу!

— Той е — каза Майкъл, надвесен над бюрото, все още стискайки в ръка слушалката. — Той е Парсифал. Реймънд Александър.

— Александър? — Джена отстъпи няколко крачки от масата, бавно поклащайки глава.

— Трябва да е той! Всичко е в думата „правила“. „Едно от правилата“, „част от правилата“. Винаги правилата — неговият живот е серия от ненарушими правила! И този необичаен акцент не е чужд, не е руски. Това е акцентът на Харвард от трийсетте години с претенциозните добавки на самия Александър. Бързо маркира същественото, ненадейно те поставя на място като при фехтовка. Ето, това е Александър!