Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Вие изхождате от предпоставката, че аз знам нещо. Но аз не знам нищо. Какво да им предаде?

Хейвлок замълча, опитвайки се да успокои пулсиращата болка в слепоочията си.

— Нека приемем, че известно количество амуниции като онези, които описахте, са били откраднати снощи от агент къртица, окопал се толкова дълбоко, че е получил достъп до информация, до която се стига само по заповед на самия президент. След това е изчезнал.

— Такава готовност да се откаже от сигурното си положение?

— Той беше разкрит. Вие бяхте в основата на това, след като ми разказахте за смъртта на Ростов и ВКР. Защото човекът, за когото говоря, е от ВКР. Той е врагът.

— В такъв случай обърнете внимание на неочаквано напускане на дипломат като аташе с не особено висок ранг, на човек, отговарящ за външната охрана, или на специалист по комуникациите. Ако има вербуван от ВКР, той трябва да е измежду тях. Заловете го, ако сте в състояние; задръжте самолета, ако трябва. Предявете обвинение в кражба или шпионаж, не се колебайте да направите каквото и да е. Но не им позволявайте да получат амунициите.

— Ами ако вече е късно…

— Какво мога да ви кажа, без да знам естеството на пратката?

— Допуснете, че става дума за най-лошото.

— Не можете ли да опровергаете автентичността й?

— Не е възможно. Част от информацията е фалшифицирана — най-лошата частно ще бъде възприета като истинска от… накичените с военни отличия генерали и дивите полковници.

Руснакът дълго не проговори, но накрая тихо каза:

— Трябва да говорите с други хора, много по-високопоставени, много по-мъдри. Знаете ли, ние имаме чисто практическо правило, когато трябва да вземем решение в подобна ситуация. Изходът е да се поиска среща с някой от влиятелните хора в партията на възраст между шейсет и седемдесет, които са преживели неща като „Операция Барбароса“ и Сталинград. Паметта им е свежа и те могат да помогнат. Опасявам се, че аз не мога.

— Вече го направихте. Сега знаем къде да гледаме по отношение на посолството или консулския отдел… Предполагам, разбирате, че ще трябва да ви доведат тук за разпит.

— Разбирам. Ще ми бъде ли разрешено да гледам американски филми… може би по телевизията? След разпитите, естествено.

— Убеден съм, че все нещо ще бъде организирано.

— Страшно обичам уестърни… Хейвлок, спрете пратката, преди да е стигнала в Москва. Не знаете какво представлява „Военная“.

— Опасявам се, че знам — отговори Хейвлок, мина покрай бюрото и се отпусна на стола. — И ме е страх — допълни той, преди да постави внимателно слушалката върху вилката.

Нямаше никаква възможност за почивка през следващите три часа; единствено кафето, аспиринът и студените компреси му помагаха да остане буден и да притъпи пронизващата болка в главата. Всички отдели на разузнавателните служби или агенции за разследване, които имаха информация за съветското посолство или консулския отдел, получиха заповед да сътрудничат максимално с „Пети стерилен“. Внимателно бяха проучени разписанията на всички авиокомпании, поддържащи полети до източния блок, а списъците на пътниците бяха прегледани за евентуални имена на дипломати. Камерите, насочени към двете съветски сгради във Вашингтон и Ню Йорк, бяха удвоени, всеки, който излизаше оттам, попадаше под наблюдение, а екипите, осъществяващи проследяването, имаха заповед да не откъсват поглед от обектите дори с цената на риска да бъдат забелязани. Беше направено всичко необходимо, за да се попречи на пратката да замине за Москва. И най-сигурният начин да се постигне това бе да се покаже на агента на ВКР, че може да провали прикритието на беглеца, ако реши да проведе среща, или да се подскаже на Пиърс, че може сам да бъде заловен при подобен опит.

Над мексиканската граница патрулираха хеликоптери, които проследяваха малките самолети; непрекъснато се извършваха опознавателни проверки по радиото, а самолетите, които не можеха да дадат приемливо обяснение, трябваше да се върнат, за да бъдат претърсени. Покрай крайбрежията на Флорида, Джорджия и двете Каролини се носеха в нисък полет самолети на военноморските сили, които проследяваха плавателните съдове, отклоняващи се прекалено на югоизток 132 132 Към Куба. — Бел.прев. ; проверките по радиото също можеха да дадат основания в случай на незадоволително обяснение да се поиска връщане в някое от близките пристанища. В околностите на Корпус Кристи други самолети и кораби на бреговата охрана откриваха и прехващаха рибарските лодки и яхтите, излезли с увеселителна цел на път за мексиканската акватория, но за щастие лошото време в западната част на Залива 133 133 Мексиканския залив. — Бел.прев. ги спираше да излизат в открити води. Никой обаче не потърси контакт с някой от тези съдове, а и никой не подмина Порт Изабел или остров Бразос.