Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Да?

— Заминал е. Заповядал е на патрулната лодка да го върне в Савана.

— Влизал ли е в онази стая?

— Не.

— Слава Богу!

— Но разполага с нещо друго — каза президентът с едва доловим глас.

— Какво?

— Пълното психиатрично изследване на Матиас. В него има всичко.

Полицията мина по всички улици на Савана, патрулните коли обиколиха летището, автобусните спирки и гарата. Разпратени бяха хора по всички агенции за даване коли под наем; затворени бяха магистрали и черни пътища — на север за Аугуста, на юг за Сейнт Мерис, на запад за Мейкъм и Валдоста. Словесният му портрет беше разпратен на всички мобилни групи — градски, областни или щатски. Пуснат беше слух сред висшите държавни служители: Намерете го. Намерете човека с бял кичур в косата. Ако го забележите, приближете се към него крайно предпазливо с пистолет в ръка. Ако направи неочаквани движения, стреляйте. Ако трябва, убийте го .

Издирването придобиваше безпрецедентен характер заради броя на хората и интензивността на провеждане, а федералното правителство увери щатските власти и градските управи, че всички разноски ще бъдат покрити от Вашингтон. Мобилизирани бяха всички свободни от дежурство полицейски служители; изтеглени бяха превозните средства от сервизите, дадени за дребен ремонт; частните коли на полицаите получиха сигнализиращи магнитно прикрепящи се лампи на покривите и потеглиха по тесните междуселищни пътища; автомобили и пешеходци се спираха за проверка на документите за самоличност; всеки, който макар и слабо приличаше на разпратеното описание, вежливо помолваха да си свали шапката, след което полицаи с фенерчета в ръка внимателно изследваха дали няма да намерят следи от недобре боядисан бял кичур. Проведени бяха полицейски акции по хотели, мотели и крайпътни заведения; книгите за регистрация се подлагаха на внимателен оглед, като се обръщаше особено внимание на последните гости; полицаи разпитваха служителите на рецепциите. Обиколиха и фермите наоколо с опасението, че собствениците могат да бъдат заложници, че може да липсва дете или жена, които в момента са пленници на един мъж с бял кичур; претърсиха стаи, хамбари, силози — нищо не остана непроверено.

На сутринта хилядите заети в тази акция се явиха на рапорт разгневени, объркани, обезверени от неефикасните действия на правителството. Защото не бяха разпратени нито снимки, нито портрети на художници — единственото, с което разполагаха, беше името: мистър Смит. Издирването продължаваше, но първоначалният устрем се изчерпваше и професионалистите отлично съзнаваха това. Мъжът с белия кичур се беше изплъзнал през мрежата. Сега вече можеше да е рус, плешив, сивокос, можеше да накуцва, помагайки си с бастун, можеше да е в полицейска или военна униформа — можеше да няма нищо общо с предишния си външен вид.

В някои вестници се появиха съобщения за странно, широкомащабно издирване, но те останаха инцидентни. Високоуважавани държавни служители посетиха собственици и редактори, като започваха разговорите с това, че не знаят подробности за ситуацията, но имат абсолютно доверие в онези, които са ги помолили да станат посредници. Посланието, което имаха, беше кратко: Не раздухвайте историята, оставете я да заглъхне. Вечерните издания предлагаха вече само по няколко реда на последните страници, а онези вестници, които имаха три издания, изобщо не публикуваха нищо в третото.

Нещо странно се случи в една телефонна централа, която се избираше с 0–7742. От полунощ нататък тя престана да функционира, но точно в 8:00 сутринта, когато неочаквано и необяснимо заработи отново, в пристройката на търговския център „Вояджърс“, където се обработваха заявките за свързване с абонатите, се появиха телефонни „техници“, които записваха всяко обаждане. Записът на всички разговори с продължителност под петнайсет секунди се препращаше по телефона на „Пети стерилен“. Наложената горна граница на времетраенето сведе интересните позвънявания до минимум.

Федерални агенти обсадиха международните летища. Екипирани с най-съвременни средства за контрол на багажите, те търсеха метална кутия, около два инча, с шифрова ключалка отстрани. Действията им се основаваха на две предположения: първо, компрометиращият материал няма да бъде предаден като карго и, второ, той ще остане в оригиналната си опаковка, за да се запази автентичността му. Но понеже контейнерът и материалът можеха да бъдат и разделени, на оглед се подлагаше всичко, което предизвикваше някакво съмнение. Над две хиляди и седемстотин дипломатически куфарчета бяха отворени и претърсени до 11:30 сутринта по летищата, като се започнеше от „Кенеди“, през Атланта до Маями.