Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Учени, военни, адвокати, лекари, аташета, дипломати… бегълци. Все руснаци, които в един или друг момент са имали директен контакт с Ентъни Матиас. Хейвлок си представяше лицето на всеки от тях, чуваше десетки гласове, говорещи на английски, свързваше лицата с гласовете, вслушваше се във фразите, които прозвучаваха бързо, търсеше изядени думи… Беше подлудяващо — бъркотия от лица и гласове, движещи се устни, резки преходи между пълна тишина и силни викове. … Ще бъдете споменаван често в неговите мемоари като име на бележит човек, когото той уважава . Можеше ли той да се изрази така, би ли се изразил така? … Той ще ви привика… Колко пъти бе чувал тази фраза? Много. Но кой я беше използвал? Кой?

Мина час, след това почти още един, а с него свърши и вторият пакет цигари. Удълженият краен срок за Москва приближаваше крайния срок за действие на остров Пуул. Решение… решение… трябваше да го вземе. Не беше забравил нищо, но някои от спомените бяха потънали прекалено дълбоко, вътрешното напрежение в търсенето на Парсифал започваше да достига опасно ниво.

— Не мога да го открия! — извика Майкъл и удари с юмрук по масичката. — Тук е, чувам думите му, но не мога да го локализирам!

Телефонът иззвъня. Ростов? Хейвлок скочи от креслото и се загледа в апарата, без да може да помръдне. Беше на границата на изтощението и мисълта да намери сили за словесна фехтовка със съветския разузнавач, намиращ се на осем хиляди мили оттук, просто го смазваше. Острият сигнал се разнесе отново. Той направи усилие да отиде до телефона и вдигна слушалката. Джена го наблюдаваше.

— Да? — каза тихо, събирайки мислите си за началните ходове на започващата партия.

— Обажда се приятелят ви от летище „Кенеди“, който вече не е собственик на оръжието си…

— Къде е Ростов? Дадох ви краен срок!

— Крайният срок беше спазен. Изслушайте ме внимателно. В момента се обаждам от телефонна кабина на Осмо авеню и част от вниманието ми е насочено към улицата. Оттам се обадиха преди около половин час. За щастие разговора поех аз, понеже началникът ми имаше среща тази вечер. И съм сигурен, че ще очаква да ме намери, когато се прибере.

— Какво намеквате?

— Ростов е мъртъв. Намерили са го в девет и трийсет тази сутрин, московско време, след многократни неуспешни опити да се свържат с него по телефона.

— Как е умрял?

— С четири куршума в главата.

— О, Господи! Имат ли някаква представа кой го е убил?

— Носят се слухове, че е ВКР, и аз съм един от тези, които вярват на тези слухове. Напоследък се пуснаха много подобни слухове, а щом могат да премахнат човек като Ростов, тогава аз съм просто много стар и нямам друг избор, освен да ви се обадя от телефонна кабина. Вие тук сте глупаци, но е по-добре да си жив сред глупаци, отколкото да си сред чакали, готови да разкъсат гърлото ти, ако решат, че не им харесва как се смееш или как пиеш.

На съвещанието днес следобед… което не разбрах добре… агент на КГБ установил контакт… изказал предположения относно… Думи на Артър Пиърс, докато пуши непохватно цигара на страничната самолетна писта.

Ростов изобщо не е правил предположения. Той знаеше… Група фанатици, събрали се в един клон на КГБ, известен като ВКР… Ростов се опитва да се справи с тях… Колега убиец от Коста Брава.

Дали обаждането на Пиърс е включвало нещо повече от исканата смърт на един поменятчик ? Беше ли поискал също и екзекуцията на един мъж в Москва? Четири куршума в главата. Ростов се раздели с живота си, но може би цената на това бе доказателството, което му трябваше. Решаваше ли това дилемата? Можеше ли изобщо да има такова нещо като абсолютното доказателство?

— Парола „Хамър-02“ — произнесе Майкъл замислено. — Означава ли това нещо за вас?

— Част от него може би да, но не цялото.

— Коя част?

— Думата „Хамър“. Напомня ми за нещо отпреди години. Дълго след това не съм го чувал. Хамършелд. Даг Хамършелд. Един от генералните секретари на Обединените нации.

— Боже мой, Господи!… Нула, нула… две. Нулата е кръгла… кръг. Съвет! Две… двойно, два пъти, втори. Вторият глас в делегацията! Точно това е!

— Мисля, че разбирате — прекъсна го руснакът — че при тези обстоятелства ще трябва да се присъединя към вас.

— Обадете се в управлението на ФБР в Ню Йорк. Идете при тях. Аз ще им се обадя.

— Това е мястото, където със сигурност няма да отида.

— В такъв случай разходете се из града и ми се обадете след трийсет минути. Сега бързо трябва да действам.