Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Той няма да разговаря за „Операция поменятчик“ по телефона. Просто не може да си го позволи.

— Няма и да искам от него това. Само ще кажа името и ще слушам. Той ще намери как да ми съобщи. Ние и двамата сме в тази игра отдавна — вече много време — и думите, които използваме, никога не са означавали между нас онова, което казват, а паузите, които правим, никога не могат да бъдат разбрани от други хора. Той иска онова, което аз имам — ако го имам, — толкова силно, колкото аз се нуждая от неговото потвърждение. Мисля, че ще се разберем. По някакъв начин. Той ще ми каже дали Артър Пиърс е бил агентът къртица, ако е убеден, че агентът е минал на пръсти зад гъба му, за да се присъедини към маниаците.

Джена взе от масичката бележника си и седна в коженото кресло.

— Докато чакаш, искаш ли да поговорим за капитан Декер?

— Боже мой! — дясната ръка на Хейвлок автоматично грабна телефонната слушалка, а с лявата издърпа листа с телефонните номера. Докато набираше номера, обясни с тревога в гласа: — Споменах името му пред Пиърс. О, Господи, защо го направих?… Свържете ме с охраната на Декер, моля. Бързо!

В слушалката се чуха отчетливи думи и пулсиращата болка в слепоочията на Майкъл започна да затихва.

— Тук е „Пети стерилен“. Имаме основания да се опасяваме, че срещу вас ще бъдат предприети враждебни действия.

— Няма признаци за това — беше отговорът. — Всичко е спокойно, а улицата е добре осветена.

— Няма значение, искам да повикате подкрепление.

— На номер 1600 вече почти никой не остана, „Пети стерилен“. Защо не се обърнем към местните? Не е нужно да им казваме повече, отколкото знаем ние, а то е твърде малко.

— Можете ли да го направите?

— Разбира се. Ще им кажем, че са замесени дипломати, и така те ще получат двойно възнаграждение за извънредния труд. Между другото, какво очаквате да се случи?

— Опит за отвличане. Най-напред ще ви неутрализират, а после ще отмъкнат Декер.

— Благодаря за предупреждението. Веднага ще вземем мерки. Край.

Хейвлок се отпусна с облекчение.

— Сега, след като знаем, че капитан Декер е жив, разкажи ми какво научи от него.

— Докъде бяхте стигнали с него?

Майкъл затвори очи, припомняйки си:

— Телефонно обаждане — каза той бавно. — Било е по-късно, след като са прекъснали неделните си сбирки в бунгалото. Дни, дори седмици наред той се опитвал да се свърже с Матиас, но Антон не реагирал на позвъняванията. И тогава неочаквано се обадил някой… който предложил обяснение. Да, той се изрази именно така — обяснение.

Джена прелисти страниците, спря на една от тях и се върна с две назад.

— Човек със странен глас и необичаен акцент, говорещ насечено и бързо, както се изрази Декер. Накарах го да си припомни колкото може по-точно всяка дума, казана от този човек. За щастие, това обаждане е било много важно за него; той си спомни почти всичко. Записах го тук.

— Прочети ми го, моля те.

Джена прелисти страницата:

— Мъжът се идентифицирал като колега на държавния секретар и задал на Декер няколко въпроса за кариерата му на морски офицер, най-вероятно за да се убеди, че говори наистина с него… Ето тук… опитах се да го запиша така, сякаш аз самата съм провела този разговор:

„Секретарят Матиас дълбоко оценява всичко, което сте направили за него, и иска да знаете, че ще бъдете споменаван често в неговите мемоари като име на бележит човек, когото той уважава. Но вие би трябвало да знаете правилата, които не могат да бъдат нарушавани. За да бъде ефикасна глобалната стратегия на секретаря, тя трябва да бъде разработена в обстановка на абсолютна тайна и елементът изненада е от първостепенно значение; никой от правителството или извън него…“

Джена направи пауза и поясни: — Декер специално подчерта това… „… от правителството или извън него не трябва да разбере, че съществува ръководна цел.“ — Джена отново се спря и вдигна поглед: — Тук Декер не беше прецизен — изключването на хората в правителството очевидно се основава на предположението, че на мнозина сред тях не може да се има доверие, които могат да разпространяват държавна тайна, независимо от положената клетва.

— Напълно разбираемо е, че не е бил прецизен. Той е говорил за такива като себе си и подобна връзка се възприема болезнено.

— Съгласна съм… За последната част съм сигурна, че е точна до дума: „Държавният секретар би искал да знаете, че когато стане възможно, той ще ви направи негов старши съветник, предавайки целия контрол във ваши ръце. Но поради отличната ви репутация в областта на тактиката на ядрената война е недопустим дори и намек за каквато и да е било връзка между вас. Ако някой ви попита познавате ли държавния секретар, трябва да отречете. Това също е част от правилата.“ — Джена остави бележника в скута си. — Това е всичко. Егото на Декер е било поласкано и мястото му в историята е било осигурено.