Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Какво те безпокои, Михаил? Кажи ми. Нека ти помогна. На какво се дължи всичко това? Какво те накара да се върнеш назад?… Нали се съгласихме да не се наказваме взаимно!

— Не аз! Той!

— Кой?

— Не мога да направя грешка! Не мога! — Хейвлок откри страницата, която търсеше. Прекара пръст по редовете и започна да чете с равен глас:

„Те я убиват. О, Боже, той я уби, а аз не мога да понеса писъците. Иди при нея, спри ги… спри ги. Не, не аз, само не аз. Господи, сега я влачат… от нея тече кръв, но вече не изпитва болка. Отиде си. Боже мой, отиде си, любовта ми си отиде… Вятърът е силен, отвя шапката му… Лицето му? Познавам ли това лице? Някаква снимка? Или досие?… Досие на някакъв убиец… Не, косата е — Този бял кичур.“

Майкъл се изправи и погледна Джена; беше плувнал в пот. — Бял… кичур — произнесе той подчертано бавно, опитвайки се да изрече думите най-ясно. — Може да е същият!

Джена се приближи до него и леко го прегърна през раменете.

— Овладей се, мили. Не мислиш рационално, изпаднал си в шок. Разбираш ли какво ти казвам?

— Няма време — отговори той, измъкна се от прегръдката й и протегна ръка към телефона. — Аз съм добре, а ти пак си права. В шок съм наистина, но само защото това е толкова невероятно. Невероятно! — Той набра номера, пое дълбоко въздух и заговори: — Свържете ме с главната централа на Военновъздушната база „Андрюс“ и наредете на дежурния офицер да се подчини на всякакво мое искане относно получаването на информация.

Джена му наля малко бренди и му го поднесе.

— Бледен си — каза тя. — Никога не съм те виждала толкова бледен.

Хейвлок чакаше, долавяйки в слушалката как шефът на „Сикрет Сървис“ към Белия дом дава заповедите си на някого в „Андрюс“ и чу сигнала на електронната проверка, извършвана от полковника, отговарящ за комуникациите. Невероятното винаги има корени сред правдоподобното, помисли си той. По най-логичните възможни причини той се беше озовал онази нощ на плажа в Коста Брава, за да стане свидетел на невероятна сцена, където случаен порив на вятъра бе отвял шапката на един мъж. Сега трябваше да се увери дали в това, което мозъкът му бе регистрирал, имаше някаква истина. И в двата случая.

— Но от Ню Йорк ни звънят непрекъснато — отговори полковникът в отговор на запитването му.

— Става дума за интервал от пет до десет минути — възрази Майкъл. — Разговорът е бил прехвърлен в сервизния хангар на южния периметър. Беше преди около два часа и не е възможно никой да не помни. Проверете всички дежурни оператори в централата. Веднага!

— Господи, не може ли по-спокойно!

— А не може ли по-бързо!

Нито един оператор във Военновъздушната база „Андрюс“ не бе прехвърлял телефонен разговор в сервизния хангар на южния периметър.

— Имаше един сержант, който караше джип със заповед да поеме карго с надпис „Пети стерилен“, стоката на Военноморските сили. Разбирате ли ме добре?

— Известна ми е класификацията на стерилните домове и знам за полета. Хеликоптер, северната площадка.

— Как се казва?

— Шофьорът ли?

— Да.

Полковникът се замисли и когато се обади, гласът му прозвуча загрижено:

— Доколкото ни е известно, шофьорът е бил сменен. По устна заповед.

— Чия?

— Още не сме установили.

— Благодаря ви, полковник.

— Намери ми досието на Пиърс — каза Хейвлок на Джена, без да сваля ръка от бутоните на телефона.

— Артър Пиърс?

— И колкото можеш по-бързо. — Майкъл отново набра някакъв номер и прошепна: — Не мога да допусна грешка, аз не мога да допусна грешка! Не тук, не точно сега. — Той изчака да чуе глас в слушалката и продължи: — Г-н президент? Хейвлок се обажда. Видях се с Пиърс и се опитах да му помогна… Да, сър, много е умен и е страшно добър. Искаме да изясним нещо, става дума за дреболия, но все пак и двамата бихме желали този проблем да се изчисти. Той в момента има много грижи, а и страшно много информация, която трябва да осмисли. Споменахте ли на заседанието днес следобед, след като ви се обадих, за операцията на Апахите в Медицинския център?… Да, разбира се, за да бъдат всички в течение. Благодаря ви, г-н президент. — Майкъл прекъсна разговора и пое една тъмнокафява папка от ръцете на Джена.

— Досието на Пиърс.

Хейвлок го отвори и зачете резюмето на личностните характеристики.

Обектът пие умерено на събирания с колеги и никога не е злоупотребявал с алкохол. Не пуши .

Кибритената клечка, незащитеният пламък, духнат от вятъра… втората клечка, пламъкът се задържа много характерно. Тази последователност, странна и толкова характерна, както цигареният дим, излизащ само от устата, за да се смеси с парата на дъха му… изпускане на дим от непушач. Сигнал. Само след секунди неизвестен шофьор предава спешно известие, използвайки име, което не би следвало да знае, разгневявайки с това мъжа, към когото се обръща. Всеки ход е бил обмислен, премерен във времето, отчитащ възможните реакции на околните. Никой не е викал Артър Пиърс на телефона, той сам се е обадил.