Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Защото не ви познавам. — Майкъл хвърли поглед на списъка на директните, нерегистрирани телефонни номера, които му бяха дадени и повтори един от тях на руски. — Ще бъда на този номер следващите пет минути. — И без да чака отговор, прекъсна разговора. После взе чашата с бренди.

— Какво мислиш, ще се обади ли? — попита Джена, седнала в стола пред бюрото с досието на Пиърс в ръцете си.

— Защо не? От него не се иска да говори, а само да слуша… Има ли нещо там, което да можем да използваме?

— Майката е починала през 1968. Бащата е изчезнал осем месеца по-късно и оттогава не са го виждали. Писал на сина си във Виетнам, че не иска да живее без съпругата си и че ще се яви заедно с нея пред Бога.

— Естествено. Но няма самоубийство, липсва и тялото. Едно типично християнско изчезване.

— Естествено. Поменятчик . Той е имал толкова много неща, които е можел да предложи в Новгород.

Телефонът иззвъня и светна индикаторът на бутона над номера, който беше дал на съветското консулство в Ню Йорк.

— Надявам се разбирате, мистър Хейвлок — произнесе на английски напевният глас на съветския агент от летище „Кенеди“ — че съобщението, което ви предадох, бе от състрадание за голямата несправедливост, причинена от онези във вашето правителство, които пожелаха да екзекутират един мирен човек…

— Ако говорите това — прекъсна го Хейвлок — заради някакво записващо устройство в този край на линията, забравете го. А ако опипвате почвата от името на консулството, оставете го за после. Нямам време. Приемам част от предложението на Ростов.

— Не знаех, че то е делимо на части.

— Аз изхождам от нашия предишен разговор с него.

— В такъв случай, ще кажа, че е възможно — каза руснакът. — При стриктно лимитирани условия.

— Условията не ме интересуват, просто използвайте този номер и му кажете да се свърже с мен до един час. — Майкъл погледна часовника си. — Сега е малко преди седем сутринта в Москва. Свържете се с него.

— Подобни условия не ми се струват приемливи.

— Няма други. Кажете му, че може би съм открил врага. Нашия враг — думата, разбира се, е валидна само за определено време, и то единствено ако приемем, че ни предстои някакво бъдеще.

— Наистина не мисля…

— Не мислете . Свържете се с него. Защото, ако не го направите вие, ще опитам да го направя аз и това ще бъде доста притеснително… за вас, другарю, не за мен. Мен вече нищо не ме притеснява. Аз съм наградата. — Майкъл прекъсна разговора и усети капките пот по челото си.

— Какво би могъл да ти каже Ростов? — Джена стана от стола и остави досието на Пиърс на бюрото. — Между другото, тук няма нищо. Просто един гениално умен, скромен герой на републиката.

— Естествено. — Майкъл изтри челото си с опакото на ръката и се подпря на лакти: — В Атина Ростов ми каза, че един от информаторите му за операцията в Коста Брава е агент къртица, който действа в Белия дом. Не му повярвах тогава, помислих, че опитва да ме накара чрез шок да се вслушам в другото, което имаше да ми каже. Ами ако допуснем, че е говорил истината в минало време, защото е знаел, че агентът вече е напуснал и е непроследим? Перфектният пътешественик.

Джена посочи с пръст досието.

— Пиърс е служил известно време в Съвета за национална сигурност. Имал е кабинет в Белия дом няколко месеца.

— Да. И Ростов наистина е казвал каквото мисли: той не е разбирал някои неща, а в професия като нашата това, което не можеш да разбереш, е причина за тревога. Всичко, което е знаел за Коста Брава — проверил съм го лично — му е подсказвало, че подобна операция не може да се проведе без сътрудничеството на някого в Москва. Но кой ? Тези операции са под прекия му контрол, а той не е имал нищо общо с тази, не е знаел нищо за нея. Затова искаше да ме изпита, мислейки, че ще му кажа нещо, и използва фразата за агента, просто за да създаде атмосфера на доверие, като знаеше, че и двамата ще приемем информацията от този агент за надеждна. Неговата истина всъщност е била лъжа.

— Разказана от офицер на КГБ, от агент поменятчик , който е прехвърлил клетвата си за вярност от КГБ към „Военная“ — допълни Джена. — Зарязва старите си началници заради новите.

— И продължава с прехващането на операцията при Коста Брава. Ако е бил в Коста Брава… Ако…_ако_…

— Как ще говориш с Ростов? Този разговор със сигурност ще се записва.

— Дори и да е под наблюдение, то едва ли е тотално. Той все пак е шеф на „Външните стратегии“. Ще играя на струйката на борбата за власт. КГБ срещу ВКР. Той ще ме разбере.