Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Много ви благодаря — каза Хейвлок по телефона, опитвайки се да звучи бодро след безсънната нощ. Той остави слушалката и погледна Джена, която наливаше кафе: — Нито те могат да ме разберат, нито аз мога да им кажа. Пиърс не би се обадил на ORPHAN-96, освен ако не реши, че може да предаде каквото има с минимум думи, при това казани бързо. Той знае, че това място вече се подслушва.

— Ти направи всичко, което зависеше от тебе — успокои го Джена и донесе кафето. — Всички летища са под наблюдение…

— Това няма отношение към него — прекъсна я Майкъл. — Той никога не би рискувал, а и няма желание да напуска. Защото иска онова, което искам и аз. Парсифал… Мерките са заради психиатричното досие! Безпокои ме мисълта, че всеки миг един малък самолет може да прелети над мексиканската граница, че някоя рибарска лодка вече се намира някъде между нас и Куба, а може би току-що е излязла в морето от Галвестън на път за Матаморос и изследването е на път за Москва, където ще попадне в ръцете на безскрупулните маниаци от ВКР. И няма нищо, с което бих могъл да попреча на това!

— Мексиканската граница се патрулира в момента от два пъти повече хора, отколкото обикновено. Малките пристанища са под наблюдение оттук до залива, всички лодки се проследяват и се спират, ако има нещо съмнително в курса им. Ти сам настоя да се вземат подобни мерки, а президентът издаде заповедите.

— Но границата е дълга, а океанът е безкраен.

— Почини си малко, Михаил. Не можеш да направиш нищо, докато си изтощен — не помниш ли, това е едно от твоите правила!

— Едно от правилата… — Майкъл вдигна ръце и започна да масажира слепоочията си. — Да, това е едно от правилата, част от тях.

— Легни на дивана и затвори очи. Аз ще поема обажданията по телефона и ще ти кажа кои са по-важните. Аз успях поне малко да дремна.

— Кога си спала? — попита Майкъл със съмнение в гласа.

— Починах си, преди да се съмне. Ти говореше с твоята брегова охрана.

— Не е „моята“ — възрази уморено Хейвлок и стана. — Може би наистина трябва да полегна за малко… поне за няколко минути. Такива са правилата. — Той заобиколи бюрото и изведнъж се спря; огледа елегантния кабинет, в който бяха разхвърляни документи, бележници, папки. — Господи, колко мразя тази стая! — каза той и тръгна към дивана. — Благодаря за кафето, но не искам.

Телефонът иззвъня и Майкъл се вцепени при мисълта дали е нормален или непрекъснат звън, което беше сигнал за нещо спешно. Позвъняването този път беше нормално.

Хейвлок се отпусна на дивана, вслушвайки се в спокойния глас на Джена, която пое разговора:

— Тук е „Пети стерилен“… Кой се обажда? — закри с длан микрофона и погледна Майкъл: — От Държавния департамент, Ню Йорк, Отдела за сигурност. Току-що там е пристигнал твоят човек от съветския консулски отдел.

Майкъл се изправи и залитна, докато се справи със замайването.

— Трябва да говоря с него — каза той, приближавайки се към бюрото. — Мислех, че трябва да е там преди три часа. — Той пое слушалката от Джена и нареди: — Искам да говоря с кандидата, ако обичате. — След малко в слушалката се чу гласът на руснака. — Къде, по дяволите, беше досега?

— Изглежда, у вас се смята за недопустимо, ако някой реши да премине на ваша страна, да го направи в извънработно време — започна руснакът с напевния си, изморен глас. — Дойдох тук, на „Федерал Пласа“ в четири сутринта, след като се бях спасил от опит да бъда ограбен в метрото, само и само за да чуя от нощната охрана, че нищо не може да бъде направено, преди да отворят офиса! Обясних рискованата в известна степен ситуация, в която се намирам, а тъпият любезен идиот предложи да ме почерпи с кафе… в обществено заведение. Накрая успях сам да вляза в сградата — мерките ви за сигурност са направо смехотворни — и чаках в тъмния коридор, в който ставаше течение, до девет часа, когато пристигна охраната. Представих им се и тези малоумници решиха да се обадят на полицията! Искаха да бъда арестуван за взлом и възможни повреди на държавна собственост!

— Добре, след като вече сте там…

— Аз не съм свършил! От един час стоя в стая, която е толкова лошо подслушвана, че бих могъл да си сваля панталоните и да пръдна в микрофона! Освен това преди малко ми дадоха допълнителни формуляри, пълни с въпроси от рода какво хоби имам и как предпочитам да прекарвам свободното си време! Да не смятате да ме изпратите в лагер?

Майкъл се усмихна на краткото разведряване на напрегнатата обстановка.