Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— О, само там, където ще бъдете в безопасност — отговори той. — Не си ли спомняте, ние сме глупаците, а не чакалите. Мисля, че направихте правилен избор.

Руснакът въздъхна шумно.

— Защо ли се самонавивам? Тъпоглавците на „Дзержински“ не са по-добри… това поне мога да призная. Даже са по-лоши. Вашият Алберт Айнщайн щеше да се озове в Сибир, където да запряга магарета в някой гулаг. Какъв е смисълът от всичко това?

— Няма кой знае какъв смисъл — тихо каза Хейвлок. — Освен може би да се оцелее. Което се отнася за всички ни.

— Такава постановка ми допада.

— Така мислеше и Ростов.

— Аз още помня думите, които поръча да ви предам: „Той повече не е мой враг, а на тези, които могат да бъдат и мои врагове.“ Зловещи думи, Хейвлок.

— Военная .

— Маниаци! — изръмжа гласът. — В мислите си те маршируват с Третия райх.

— Доколко са в състояние да действат?

— Кой би могъл да каже? Те са до голяма степен самостоятелни, провеждат своя политика по вербовката. Имат контакти с много хора, за които никой не знае.

— Поменятчиките? Малко хора знаят за тях.

— Повярвайте, когато ви казвам, че може да съм бил доверено лице, но никой не ми е доверявал нещо особено. Както и да е… известни предположения могат да се направят въз основа на слухове. Около нас винаги има слухове, нали? Може дори да се каже, че именно на базата на някои предположения аз се реших на тази стъпка. — Руснакът замълча за малко. — Надявам се, че към мен ще се отнасят като към ценна придобивка.

— Охранявана и пазена като съкровище. За какви „предположения“ говорите?

— През последните месеци доста хора напуснаха нашите среди: едни неочаквано се пенсионираха и се усамотиха във вилите си, много други ненавременно заболяха… дори изчезнаха. Е, досега поне нито един случай не беше така брутален както с Ростов, но може би при него не са имали време да проявят повече деликатност. Както и да е, струва ми се, че има обезпокоително сходство между тези, които ни напуснаха. Това са спокойни реалисти, хора, които търсеха най-разумните решения и усещаха кога е настъпил моментът да отстъпят, за да не се изостри конфронтацията. Пьотър Ростов беше типичен представител на тази група, всъщност в известен смисъл бе техен говорител. Но не се заблуждавайте, той беше ваш враг, презираше системата ви „Много за малко и малко за много“, но ясно осъзнаваше, че има една разделителна линия, отвъд която враговете трябва да престанат да се ритат. В противен случай просто ще престанат да съществуват. Той също така знаеше, че времето е на наша страна, а не бомбите.

— Правилно ли ви разбирам, че хората, които подмениха Ростов, мислят по обратния начин?

— Така се говори.

— „Военная“ .

— Така се предполага. И ако те завземат центровете на властта в КГБ, ще могат ли лидерите на Кремъл да останат далече зад тях? Това не може да стане. Но ако стане… — руснакът не довърши мисълта си.

— Това ще е краят? — подхвърли Хейвлок.

— Именно. Виждате ли, те вярват, че вие няма да предприемете нищо съществено. Смятат, че първо ще ви сръфат на едно място, после на друго.

— Това не е нещо ново.

— Когато се използват тактически ядрени средства?

— Това е съвсем ново.

— Според мен това е лудост — каза човекът от КГБ. — Защото вие ще трябва да направите нещо, светът ще го поиска от вас.

— Как бихме могли да спрем ВКР?

— Като не им позволите достъп до амуниции.

— Какви „амуниции“?

— Имам предвид достъп до информация с провокационна или направо унищожителна стойност, която биха могли да използват като средство, с което да сплашат уморените старци в президиума. Същото се отнася и до вас — вие си имате своите чакали. Накичени с отличия генерали и диви полковници, които се съвещават насаме с дебели, застаряващи сенатори и конгресмени, за да излязат с решения, че ви очаква катастрофа, ако не ударите първи. Умните хора никъде не са мнозинство, макар в действителност при вас положението в това отношение да е по-добро. Средствата ви за контрол са по-добри.

— Надявам се да е така — отговори Майкъл и за миг си помисли за капитан трети ранг Томас Декер. — Значи смятате, че „Военная“ постепенно се намества сред вашите редици — тези на КГБ?

— Казах, че това е само предположение.

— Но ако е истина, това означава, че дори в този момент поне няколко от тях се разхождат в посолството тук или в консулството в Ню Йорк.

— Не съм сигурен дори в моя началник.

— В такъв случай някой поменятчик , действащ отвън, ще може да се свърже с тях и да им предаде нещо?