Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Това е човекът — обясни сержантът и натисна спирачките. — Ще ви оставя тук и ще ви чакам зад склада.

— Къде?

— Хангарът на сервизната служба. Когато ви потрябвам, просто извикайте.

Джипът спря на трийсетина фута от Артър Пиърс. Хейвлок слезе и видя, че помощник държавният секретар — висок, възслаб мъж, облечен в тъмно палто и шапка — се упътва в негова посока с дълги и енергични крачки. Пиърс явно не държеше на протокола; много хора с неговото положение в Департамента щяха да изчакат, въпреки кризисната ситуация, един обикновен служител като Майкъл да се приближи към тях. Майкъл също тръгна към него и докато вървеше, забеляза, че Пиърс сваля ръкавицата на дясната си ръка.

— Мистър Хейвлок? — обърна се към него дипломатът с протегната ръка, докато джипът се отдалечаваше.

— Г-н помощник-секретар.

— Но, разбира се, че това сте вие — продължи Пиърс. Ръкостискането му бе енергично и искрено. — Виждал съм снимката ви. Честно казано, прочетох всичко за вас, което можах да намеря. Е, а сега предполагам, че ще трябва да се отърся от него.

— Какво?

— Знаете ли, струва ми се, че изпитвам известно страхопочитание, което звучи глупаво в устата на възрастен човек. Но това, което сте постигнали в една област, която не мога да кажа, че познавам, е наистина внушително. — Помощник-секретарят замълча и си личеше, че е притеснен. — Предполагам, че екзотиката на вашата професия доста често предизвиква подобна реакция у околните.

— Бих искал да е така; вие ме карате да се чувствам страхотно. Особено като се имат предвид грешките, които съм допускал… и най-вече през последните няколко месеца.

— Това не са ваши грешки.

— Също така би следвало да ви кажа — продължи Майкъл, пропускайки коментара — че и аз прочетох много неща за вас. Нямате много равни на себе си в Департамента. Ентъни Матиас е знаел какво прави, избирайки именно вас, за да ви сложи, където сте в момента.

— В това май и двамата си приличаме, нали? Ентъни Матиас. Вие го познавате много по-добре от мене и аз никога не бих казал обратното. Но привилегията, проклетата привилегия — просто не мога да се изразя иначе — да го познавам откъм моята страна на нещата прави всичките тези години, напрежението, притесненията да си струват да бъдат изживени. В моя живот имаше един момент, когато всичко изглеждаше лишено от смисъл, а той върна смисъла в живота ми.

— Мисля, че и двамата изпитваме едно и също.

— Нямате представа колко ви завиждах, когато четях материала за вас. Аз му бях близък, но никога не съм бил за него онова, което сте били вие. Какво невероятно изживяване трябва да са били онези години за вас.

— Така беше. Но това и за двама ни е приключил етап.

— Знам. Но не мога да го повярвам.

— Повярвайте. Аз го видях.

— Не знам дали ще ми позволят да го посетя. Предполагам знаете, че пътувам за остров Пуул.

— Спестете си това. Не се срещайте. Знам колко банално звучи тази фраза, но запомнете го — особено човек като него — такъв, какъвто беше, а не такъв, какъвто е сега.

— Което ни връща към настоящето. — Пиърс поклати глава, продължавайки да разглежда Хейвлок в полумрака. — А то никак не е добро. Мисля, че не съумях да предам на президента колко близко сме до ръба на бездната.

— Струва ми се, че ви е разбрал. Каза ми какво са ви отговорили на предупреждението ви. „Грижете се за себе си“, така ли беше?

— Да. Когато станат толкова директни, толкова категорични, се разтрепервам. В такова състояние те спокойно могат да ни ударят изневиделица — едно по-силно бутване и ние политаме в пропастта. Мисля, че съм сносен дипломат и добре се справям по време на преговори, но вие познавате Съветите много по-добре от мен. Как ще анализирате подобно поведение?

— Както и вие. Да скромничат не е в стила им, по-скоро са склонни към бомбастичните фрази. Така че, когато не се главоболят да заплашват, тогава наистина заплашват. На мястото на думите идват делата.

— Това е, което ме плаши. Единствената ми надежда е, че все още не са привлекли на своя страна онези, които натискат бутоните. Не още. Те разбират, че трябва да са абсолютно сигурни. Ако разполагат с конкретно доказателство, а не само намеци, че Матиас е сключил пакт за ядрена агресия срещу СССР, и дори ако само надушат, че става дума за Китай, няма да се поколебаят да поставят предрешения въпрос на онези, които ще снемат отговорността от тях. Оттам нататък можем да започнем да се окопаваме колкото можем по-надълбоко.