Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Какво има? — попита озадачено Тейлър.

— Това зависи от вас, докторе. Чували ли сте за търговски център „Вояджърс“? Аз не съм, в продължение на дълги години купувах всичко, което ми беше необходимо, само в Европа.

— „Вояджърс“? Разбира се, те имат клонове навсякъде. Те са нещо като „Тифани“ в областта на туристическите услуги. Веднъж жена ми си купи пътна чанта от тях и бог ми е свидетел, че когато ми изпратиха сметката, реших, че е купила кола. Те са първа класа.

— Също и собственост на КГБ. Ще трябва да поработите по този въпрос. Не знам какви са били плановете ви, но най-добре е да ги изоставите. Искам незабавно да се върнете в клиниката с нашия пътешественик. Трябва ни още един числов код. Само още един.

Отвън пред бунгалото се чуха тежки стъпки и на вратата силно се почука.

— Какво има? — попита високо Хейвлок, за да го чуят.

— Пети стерилен, търсят ви спешно. Обадиха се на полицейската честота. Налага се незабавно да ви отведем на летището.

— Тръгвам — Хейвлок се обърна към Тейлър. — Направете необходимото. Останете при него. Ще ви се обадя. Съжалявам за питието.

— Също и Пади О’Рурк.

— Кой, по дяволите, е Пади О’Рурк?

— Едно малко човече, което седи на рамото ми и ми казва да не мисля толкова много.

Хейвлок се качи във военния хеликоптер и когато гигантското витло над главите им се развъртя, пилотът го повика в кабината.

— Отзад ще намерите телефон — извика той. — Когато затворим люка, ще стане малко по-тихо. Ще ви прехвърля разговора там.

— Кой се обажда?

— Не може да се разбере — извика още по-силно радистът и се обърна от конзолата пред себе си. — Нашата връзка е филтрирана. Байпас.

Тежката метална врата се плъзна и прегради пътя пред заслепяващите лъчи на прожекторите отвън. Ревът на двигателя стихна до приглушено бучене. Хейвлок напипа в мрака телефона. Вдигна слушалката с едната ръка, а с другата запуши ухото си. Гласът беше на президента на Съединените щати.

— Ще ви откарат директно до военновъздушната база „Андрюс“, за да се срещнете с Артър Пиърс.

— Какво се е случило, сър?

— Той излита за остров Пуул заедно с човек, който да му отвори хранилището, но преди това иска да поговори с вас. Доста е изплашен, а мисля, че не е човек, който се плаши лесно.

— Съветите?

— Да. Не може да каже със сигурност дали са повярвали на обясненията му. Изслушали го мълчаливо, кимнали и му посочили вратата. Има впечатлението, че през последните осемнайсет часа са научили нещо важно — нещо, за което не искат да говорят, което може да прати по дяволите всичко останало. Предупредил ги е да не предприемат прибързани ходове, без да се свържат с нас на най-високо равнище.

— Как са реагирали на това?

— Убийствено. „Грижете се за себе си“, казали.

— Значи имат нещо. Пиърс си знае стоката.

— Като краен вариант ще имаме готовност да извадим пред света Матиас… с надеждата, че ще отложим изстрелването, но без никаква гаранция. Излишно е да ви обяснявам какво означава това — ще се превърнем в правителство от прокажени и никой никога повече няма да ни има доверие. Ако изобщо ни има на картата.

— Какво мога да направя аз? Какво иска Пиърс от мене?

— Всичко, с което разполагате, което знаете. Той разчита на нещо — каквото и да е, за да му послужи като средство за оказване на натиск. Всеки час, който може да спечели, предявявайки контраобвинения, всеки ден, който може да ни даде по този начин, е ден за вас. Има ли някакво развитие на нещата?

— Да. Знаем връзката на „Двусмисленост“, знаем къде изпраща, каквото има, и откъде получава, каквото му трябва. Утре предобед ще разберем как точно го прави, чрез кого. И тогава ще го намерим.

— Значи от Парсифал ви дели само стъпка?

— Мисля, че е така.

— Не искам да чувам това! Искам да чуя категорично „Да“!

— Да, г-н президент. — Хейвлок замълча, мислейки за няколкото кратки думи, които трябваше да узнаят, за да научат паролата на „Вояджърс“. Тези думи щяха да бъдат изтръгнати в клиниката. — Вярвам в това.

— Иначе нямаше да го кажете, слава Богу. Идете при Пиърс. Дайте му всичко, с което разполагате. Помогнете му!

Преплетените писти бяха маркирани с кехлибареножълти лампи, лъчите на прожекторите се кръстосваха в плътните облаци, патрулиращи самолети излитаха и се спускаха в тъмнината над обляното в светлина поле. Базата „Андрюс“ представляваше един необятен, охраняван военен град. На летището и край него кипеше трескава дейност. Като щаб на командването на военновъздушните сили на Съединените щати отговорността на „Андрюс“ бе огромна. За хилядите хора, които работеха тук, понятия като ден или нощ просто не съществуваха — говореше се само за смени и задачи. Резултатите имаха пряко отношение към станциите на NORAD, CONAD и DEW 131 131 NORAD, CONAD — системи за противовъздушна отбрана; DEW — система за ранно предупреждение (англ.). — Бел.прев. , както и за Стратегическото командване на военновъздушните сили. Базата беше разположена на двайсет хиляди декара площ източно от Потомак и западно на залива Чесапийк, интересуваше се какво става по цялото земно кълбо, а целта й бе отбраната на северноамериканския континент.