Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— „Ядрена агресия“…? — Хейвлок замълча, крайно обезпокоен. — Нима мислите, че допускат подобно нещо?

— Много са близо до това да го допуснат. Точно това е, което ги изважда от релсите. Пакт, сключен от маниак… с други маниаци.

— И сега треската е отминала. Те са сдържани и ви показват вратата. Вие ги предупреждавате, а те ви препоръчват да се грижим за себе си. И аз съм изплашен, г-н помощник-секретар.

— Тогава разбирате за какво си мисля, нали?

— Парсифал.

— Именно.

— Беркуист ми спомена, че според вас Съветите са научили нещо през последните осемнайсет часа. Това ли имате предвид?

— Не съм сигурен — отговори Пиърс. — Не съм дори сигурен дали съм на верен път, но нещо се е случило. Затова исках да се видим. Вие сте единственият, който знае с подробности развитието на нещата по часове. Ако съм в състояние да избера нещо, да го свържа с нещо, което са ми казали, или да анализирам някаква реакция от тяхна страна по друг начин, тогава бих могъл да открия някаква връзка. Интересува ме лице или събитие, което мога да използвам, за да им преградя пътя, да използвам като средство, да ги отклоня от решението, към което виждам, че се насочват. Каквото и да е то, стига да ми послужи да им попреча да алармират диктаторите в президиума.

— Те не са глупаци и много добре познават тези хора. Затова няма да се явят пред тях неподготвени.

— О, не мисля, че подобни съображения могат да ги спрат. — Пиърс се поколеба, сякаш двоумейки се дали да използва някакво сравнение или не, после реши да продължи: — Познавате ли генерал Холярд?

— Не сме се запознавали. Нито с посланик Брукс. Трябваше да се срещна с тях днес следобед. Е, какво искахте да кажете за него?

— Той е един от най-сериозните, най-скептичните военни в страната.

— Съгласен съм. При това впечатлението ми е не само от репутацията, която има — можах да се запозная с досието му. Е?

— Попитах го днес следобед каква би била според него реакцията — включително неговата собствена, — ако нашето разузнаване се натъкне на съветско-китайски пакт, насочен срещу нас, в който се споменават дати за нападение след не повече от четиридесет и пет дни и в който се съдържа информация, подобна на онази, която е включена в документите, пазени на остров Пуул. Той ми отговори съвсем кратко: „Да се натисне бутонът.“ Щом не друг, а той може да каже това, какво остава за обикновените простосмъртни, за онези, които се чувстват далече по-несигурни?

Артър Пиърс не вложи драматизъм във въпроса си, зададе го спокойно, но студена тръпка прониза Майкъл. Свръхсилите се изправяха една срещу друга, а времето, през което можеше да се направи нещо, изтичаше.

— Президентът ми каза да ви помогна — започна той. — Не знам дали съм в състояние да го направя, но ще опитам. Казахте, че търсите нещо, което може да ги отклони от пътя, по който са тръгнали. Може би разполагам с нещо подходящо. От много време тук се провежда една операция на КГБ, чието начало е още в дните на НКВД — трийсетте години. Нарича се „Операция поменятчик“ …

— Извинете ме — прекъсна го мъжът от Държавния департамент. — Руският ми не е особено добър без преводач.

— Няма значение, дори и преводач едва ли ще е чувал за нея. Става дума за малки деца, дори бебета, подбрани от лекари и прехвърлени тук. Оставени са на грижите на семейства на дълбоко прикрити марксисти и са израснали като нормални американци; и колкото са по-преуспяващи, толкова по-добре. Но през детството си те са били обучавани — програмирани е по-подходяща дума — за задачите, които им е предстояло да изпълнят, като израснат, и които са щели да бъдат в зависимост от уменията и развитието им. Всичко се свежда до онова, което ние наричаме инфилтрация — и колкото по-високо е мястото, толкова по-добре.

— Господи — прошепна Пиърс. — Струва ми се, че такава стратегия е свързана с поемането на огромни рискове. На подобни хора е трябвало да се вдъхне необикновена вяра.

— О, те вярват — това е най-съществената част на тяхното програмиране. Освен това намират се под непрестанен контрол — при най-малкото отклонение или биват елиминирани, или ги връщат в майка Русия, където ги преобучават, докато те междувременно обучават други в американските селища в Урал или край Новгород. Но най-същественото е, че ние така и не успяхме да прекратим тази операция: няколкото, които заловихме, бяха измежду дребните изпълнители и така и не казаха нищо съществено. Но сега може би сме на прага да удържим крайната победа. Успяхме да задържим заклет поменятчик, един от онези, които се използват за убийства, в рамките на нещо като наказателна рота. Хората като него имат достъп — не може да нямат достъп — до центровете, които координират, и до контрольорите. Едно убийство е свързано с поемането на големи рискове, с възможността да се стигне до крайности, да не говорим за опасността от залавяне. Това налага заповедите да бъдат потвърждавани и пълномощията на издаващите ги лица — проверявани.