— И вие разполагате с подобен човек? Боже мой, къде е той?
— В момента е на път за „Бетезда“ — ранен е — а по-късно тази нощ ще бъде прехвърлен в една клиника във Вирджиния.
— Само да не го загубите! Съпровожда ли го лекар? Добър специалист?
— Мисля, че да. Това е един от специалистите от клиниката, казва се Тейлър. Той ще остане при него.
— В такъв случай сутринта вие ще можете да ми дадете информация, която бих могъл да използвам в разговора със Съветите, така ли? Това наистина може да послужи като средство за спечелване на време. Ще контрирам атаките им много успешно. Ще ги обвиня…
— Мога да ви дам информацията още сега — прекъсна го Хейвлок, — но не бива да я използвате докато не ви кажа. Най-рано утре вечер. Можете ли да ги задържите дотогава?
— Струва ми се, че бих могъл. За какво става дума?
— Инжектирахме му някои неща преди около час. Още не знам как се установява връзка, с когото трябва, но знам прикритието, под което действа координационният им център. А също така и агентурното име на поменятчика, който е контрольор за този район. Имам основания да смятам, че в него влиза операцията във Вашингтон — най-важната в Съединените щати.
Артър Пиърс поклати глава изумен и възхитен.
— Направо ме смаяхте — каза той и в тихия му глас се долавяше респект. — Казах ви, че изпитвах към вас известно страхопочитание. Ще си взема думите обратно: изпитвам силно страхопочитание. Какво бих могъл да използвам?
— Каквото пожелаете. От утре нататък съм готов да изтъргувам цялата „Операция поменятчик“ за няколко дни отсрочка.
— Да, президентът ми каза буквално преди няколко минути — той ми се обади, след като се беше свързал с вас. Наистина ли мислите, че сте толкова близо до Парсифал?
— Ще бъдем много по-близо, след като вкараме пациента на Тейлър в клиниката. Само няколко думи от него ще ни отведат на една ръка разстояние до онзи, когото наричаме „Двусмисленост“. И ако заключенията, до които стигнахме — до които Бредфорд стигна — са верни, а аз мисля, че те са напълно верни, тогава ще заловим и „Двусмисленост“, и ще разберем кой е Парсифал. Аз ще го разбера .
— Господи, как ще го разберете?
— Матиас едва не ми каза направо, че го познавам. Чувал ли сте за компанията, която поддържа веригата магазини „Вояджърс“?
— За съжаление голяма част от нещата, които използвам при пътуване, са от нея. И това силно се отразява на банковата ми сметка.
— Някъде там, в някой от отделите, е разположен координационният център на КГБ. „Двусмисленост“ трябва да поддържа контакт с тях, защото от тях той получава заповеди, там предава информацията. Ще проникнем там тихо — много тихо — ще ги смачкаме и ще го намерим. Не ни трябва кой знае колко, след като знаем къде се намира.
— Там, където се срещате с него всеки ден — потвърди Пиърс, кимвайки. — Споменахте за името на контрольора.
— „Хамър-02“. Това, разбира се, не ни говори нищо, а и може да бъде сменено от оператора в централата за миг, но фактът, че знаем толкова много, фактът, че проникнахме така дълбоко в кръга на поменятчиките , ще накара някой в Кремъл силно да се поизпоти. — Майкъл замълча, помисли и след малко добави: — Когато ви кажа да действате, използвайте каквото поискате — всичко или някаква част. По същество това е само отклоняване на вниманието, но аз мисля, че средството е силно действащо. Създайте дипломатически хаос, предизвикайте поток от телеграми между Москва и Ню Йорк. Просто спечелете време.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм само, че нямаме избор. Трябва ни време.
— Но така можете да изпуснете контрольора.
— Добре, ще го изпуснем. Ние можем да си позволим такива контрольори — така или иначе те действат в над шейсет страни. Не можем да си позволим обаче Парсифал. Никой не може да си го позволи.
— Ще чакам да ми позвъните. — Помощник държавният секретар погледна часовника си, присвил очи, за да различи фосфоресциращите стрелки. — Разполагам с още няколко минути до заминаване. Специалистът, който може да отвори хранилището, трябва да кацне със самолет от Лос Аламос. След това има среща с представител на неговата компания, който ще му донесе чертежите, по които сейфът е бил изработен… Но има още много неща, които бих искал да узная, толкова много неща, които трябва да знам.
— Ще остана тук, докато излетите. Заминавам веднага след това. Заповед на президента.
— Той ми харесва. А президентите невинаги са ми харесвали.
Читать дальше