Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Защото знаете, че той пет пари не дава дали ви харесва или не… поне докато е в Овалния кабинет. Така поне го разбирам аз самият. И на мене ми харесва, макар да имам всички мислими причини да не е така.

— Коста Брава? Разказаха ми всичко.

— Това вече е история. Да се занимаваме с настоящето. Какво друго бих могъл да ви кажа, за да помогна?

— Очевидното — каза Пиърс с тих глас, който прозвуча кухо. — Какво мога да използвам, ако Парсифал се е свързал със Съветите, какво мога да им кажа… ако ми позволят да кажа нещо? Ако той е намекнал за китайския фактор или за уязвимите страни във възможностите им, да нанесат контраудар, как бих могъл да го обясня? Откъде има той тази информация? Дори да им кажа за Матиас, това би било само част от отговора, който те ще искат. Честно казано, това не е достатъчно и вие сам знаете, че е така.

— Знам. — Хейвлок се опита да събере мислите си, за да бъде максимално ясен и кратък. — Данните в тези така наречени споразумения са смесица на хиляди едновременно правени ходове в една шахматна партия за трима, в която ролята на основен играч е отредена на нас. Проникването на нашето разузнаване в руската и китайската система е много по-дълбоко, отколкото някога сме давали да се разбере. Съществуват комитети за стратегически анализи, създадени, с цел да се изучи и оцени всяко възможно развитие на нещата в случай че някой проклет глупак — независимо от коя страна на океана — даде заповед да се изстрелят ракетите.

— Сигурен съм, че подобни комитети съществуват също в Москва и Пекин.

— Но нито Москва, нито Пекин се оказаха способни да дадат на света някой като Ентъни Матиас — човекът, който държеше в ръцете си геополитическата панацея, когото всички уважаваха, дори боготворяха. Да, човек, който нямаше равен на себе си както тук, така и там.

Пиърс кимна.

— Съветите се отнасяха към него като към изключително ценен посредник, а не като към противник. Китайците даваха банкети в негова чест и го наричаха ясновидец.

— И когато той започна да деградира, остана му достатъчно въображение, за да създаде абсолютната ядрена шахматна игра.

— Но как ?

— Успял е да намери фанатик. Военноморски офицер в един от пентагонските комитети, затънал до шия в теориите си за свръхубийството. Той е дал на Матиас всичко, от което е имал нужда. Направил е копия на всички стратегии и контрастратегии, които трите комитета са си разменяли. Данните в тях са автентични — иначе не е възможно, защото игрите, които се играят там, може и да са на хартия, но във всичко останало са максимално реални. Всички варианти са проверявани на компютри: степента на поражение като функция от взривените мегатонове, степените на поражение на почвата и така нататък. В изнесените документи е имало всичко и Матиас просто е сглобил картинката. Матиас и човекът, който сега ни е хванал за гърлото. Парсифал.

— Мисля, че на този офицер предстои много самотен живот.

— Не знам какво ще постигнем с това. Аз поне още не съм свършил с него; той може да ни каже още много неща и вероятно вече го е направил.

— Само за момент — обади се помощник-секретарят и лицето му изведнъж се оживи. — Би ли могъл той да се окаже Парсифал?

— Не, не е възможно.

— Защо не?

— Защото дълбоко в обърканото си съзнание той е вярвал в необходимостта от това, което се е съгласил да направи. Той е постоянно влюбен в своята униформа и своята страна и никога не би допуснал възможността за компромис и още по-малко би дал на руснаците, макар и грам експлозив. Декер може и да не е особено оригинален, но е напълно искрен. Съмнявам се, че дори на „Лубянка“ биха могли да го прекършат.

— Този… Декер. Предполагам вече е на топло, нали?

— Няма къде да избяга. Ще си остане у дома под наблюдение и охрана.

Пиърс кимна и бръкна в джоба си за цигари.

— Това наистина е някаква лудост! — каза той и извади пакет цигари и кибрит. — Искате ли? — попита той и протегна пакета.

— Не, благодаря. Мисля, че за днес преизпълних квотата си от петстотин цигари.

Човекът от департамента запали клечка и поднесе пламъка под цигарата си. Понеже използваше само едната си ръка, вятърът изгаси клечката. Той запали втора, притулвайки я с лявата си шепа, и дълбоко всмукна. Когато изпусна дима, той се смеси с парата от дъха му.

— На съвещанието днес следобед посланик Брукс спомена нещо, което не разбрах добре. Каза, че някакъв агент на КГБ е установил контакт с вас и е изказал предположения относно фракцията в Москва, която е сътрудничила с Матиас в Коста Брава.