— Искам това! — изрева Майкъл. — Докажи ми! Или ще бъдеш убит заедно с останалите! Партньор, жена, деца… всички ще умрете, ако не ми докажеш верността си. Сега, точно в този момент! Какво е името на твоя контрольор?
— Хамър-нула-две! Ти го знаеш !
— Да, знам го. Сега ми кажи къде можеш да ме намериш… и не лъжи !
— Не знам… не знам ! На мене ми се обаждат… на нас ни се обаждат.
— Когато искаш потвърждение! Когато трябва да предадеш информация. Как трябва да се свържеш с мен, когато искаш потвърждение, когато имаш информация, която трябва да предадеш?
— Ще им кажа… трябва. Всички го правим. Всеки от нас.
— Какво?
— Сирак. Свързвам се със… сирак.
— Сирак?
— Деветдесет и шест.
— Сирак-деветдесет и шест? Къде е той? Къде?
— С… и… р… а… — последният писък беше разтърсващ. Пътешественикът се напрегна с нечовешко усилие, скъса един от кожените колани, освободи лявата си ръка, изправи се, но изви гръб в спазъм и се отпусна, загубил съзнание, в далечния край на леглото.
— Толкова — обади се Тейлър, мина покрай Хейвлок и постави пръсти на пулса на пленника. — Пулсът му е като пневматичен чук. Трябва да минат поне осем часа, преди да може да понесе следващата доза. Съжалявам… докторе.
— Всичко е наред, докторе — каза Майкъл, отдалечи се от леглото и бръкна в джоба си за цигари. — Нещата можеха да се развият и по-зле. Но вие сте страхотен химик.
— Е, не мисля да се пенсионирам на тази работа.
— Ако не беше толкова късно, можехте… — Хейвлок спря насред фразата, за да запали цигара.
— Какво?
— Нищо. Исках да кажа, че вие може би нямате време да пийнете нещо, но аз имам.
— Разбира се, че имам време. Ще откарам нашия Борис в клиниката.
— Борис?… Значи знаете?
— Знам достатъчно, за да се досетя, че не е бойскаут.
— Най-смешното е, че сигурно е бил.
— Кажете ми — попита червенокосият доктор — би ли му заповядал неговият контрольор подобно нещо? Да убие жена си и децата си, най-близките му хора?
— Никога. Москва не би поела подобен риск. Тези хора може и да са като роботи, но във вените им тече кръв, не машинно масло. Непрекъснато ги контролират и ако КГБ иска да се отърве от някого, просто изпращат наказателна група. Нормалното семейство е част от прикритието, но също представлява и вторичен възпиращ механизъм. Ако някой някога изпита желание да се поддаде на изкушение, той много добре знае какво ще последва.
— Вие използвахте същото, нали? Само че по обратен начин.
— Да, без да съм особено горд с постижението си.
— Исусе Христе, Дева Марийо и Пади О’Рурк — промърмори докторът.
Майкъл изгледа как Тейлър се обажда по телефона до леглото, за да даде инструкциите си някому в „Бетезда“. Телефонът. Сирак-96 . — Почакайте за минутка! — извика Майкъл ненадейно.
— Какво има?
— Искам да използвам телефона! — Хейвлок изтича до масичката, грабна слушалката и набра номер, произнасяйки буквите на глас 129 129 Под цифрите 2–9 на западните телефони (на шайбата или бутоните) са изписани на групи по три в последователен ред (без Q и Z) буквите на латинската азбука. Американците подбират (доколкото е възможно) за всяка цифра на даден номер по една от трите съответстващи й букви, така че да се образуват смислени думи с цел по-лесно запомняне на номера. „Сирак-96“ на английски е ORPHAN-96, което съответства на номер или на 67742696, или на 07742696, ако буквата „О“ бъде интерпретирана като цифрата „0“. — Бел.прев.
.
— Централа — чу се женски глас в слушалката.
— Какво?
— Моля, кажете дали разговорът ще бъде за сметка на този, когото търсите, дали ще бъде платен с кредитна карта или ще бъде по сметката на друг номер.
— Кредитна карта — съобщи Хейвлок и впери поглед в стената, концентрирайки се, за да си спомни непроследимия номер на служебната си кредитна карта. Продиктува цифрите на операторката и чу сигнала на избрания номер.
— Добър вечер и благодаря ви, че позвънихте на търговски център „Вояджърс 130 130 Вояджър (voyager) — пътешественик, екскурзиант (англ.). — Бел.прев.
“, където предлагаме всичко по вкуса на изтънчения пътешественик. Ако заявите каталожния номер на желаната от вас стока, ще ви свържем със съответния експерт, който е на услугите ви по всяко време на денонощието.
Майкъл върна слушалката на вилката. Трябваше му нов код, но можеше да го изтръгне само в клиниката. Трябваше да го разберат… Всички го правим. Всеки от нас.
Читать дальше