Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Майкъл пое дълбоко въздух и продължи бързо, но тихо:

— Персоналът чул изстрели — пет или шест, никой не може да каже със сигурност. Повечето хора избягали навън. Останалите се изпокрили по коридорите и из болничните стаи, заключили вратите и всеки се опитвал да се добере до телефон. Когато престрелката утихнала, някой от избягалите навън видял как ти и един от полицаите тичешком сте слезли по стълбите на рампата — ти си бил приведен с пистолет в ръката, полицаят бил ранен, накуцвал и се държал за ръката. Вкарал си го насила в патрулната кола и сте изчезнали в неизвестна посока. В полицията се мъчат да разберат кой е другият полицай, но по тялото нямало нищо, което да подпомогне идентификацията. — Лоринг енергично поклати глава отрицателно. Майкъл го докосна по рамото и каза: — Спокойно, ще се върнем и на това. Няма да ти казвам, че останалите са мъртви: Рендолф, другият лекар, сестрата, жертвата на катастрофата, съпругата му и двамата Апахи. Намерени са два автомата с монтирани заглушители. Още не могат да преброят гилзите. Изстрелите, които са били чути, са твоите. В момента се опитват да открият притежателите на оръжието и да снемат отпечатъци. Никой не знае нищо повече от това, което ти разказах. Добре, нека сега се върнем към началото. — Хейвлок присви очи, припомняйки си: — Да, катастрофата.

— Не е имало катастрофа — прошепна Лоринг, поклащайки глава.

— Защо да не е имало?

— Двамата не бяха полицаи.

Майкъл вдигна поглед към голия мъж, вързан за леглото, и униформата му, захвърлена на пода. — Разбира се, че не са. И патрулната кола е фалшификация. Трябваше да се сетя — ти иначе не би го задържал.

Раненият агент кимна, извади ръка изпод одеялото и направи знак на Хейвлок да се приближи още повече.

— Мъжът и жената… от линейката… катастрофата. Имат ли документи за самоличност?

— Не.

— Значи… като полицаите… нали?

— Да.

— Катастрофата — прошепна Лоринг и спря, за да си поеме дъх. — Много лесно. Мъжът ранен… жената не го оставя. Откарват ги… в стаята… доктора, сестрата… Рендолф. Те са го убили.

— Откъде са могли да знаят, че Рендолф ще бъде там?

— Няма значение. Щяха да кажат… да го извикат… да заплашат с пистолет. Може би… така е станало. Те са го убили. Много лесно.

— А полицаите?

— Бързаха… страшно. Пратили са ги… да спрат… всичко… много бързо.

— Как стигна до този извод?

— Оставиха вратите отворени, тичаха странно… тежко оръжие под униформата. Не беше както трябва… Апахът каза… раненият бил голям мафиот… полицаите дошли да го разпитат. Но тогава трябваше да дойдат десет коли, не една — Лоринг се закашля и от ъгълчето на устните му протече тънка струйка кръв. Той спазматично отвори уста и започна пак да диша. Лекарят стоеше вече зад гърба на Хейвлок.

— За Бога — обади се Тейлър с тих, но гневен глас. — Защо просто не забиете куршум в главата му?

— Питам се дали да не го забия във вашата. — Майкъл се наклони отново към устата на Лоринг. — Защо, Чарли? Защо мислиш, че са били изпратени да предотвратят операцията?

— Не съм сигурен. Може би са ме видели… може би отново се издъних?

— Надали е това.

— Не бъди излишно… добър… не мога да го понеса. Мисля, че се издъних… Остарявам.

— Тогава остави ни инстинкта си, Матусала, ще ни свърши добра работа. Нищо не си издънил. Ти хвана един от тях, Чарли.

Лоринг се опита да надигне рамене, но Майкъл леко го натисна.

— Кажи ми, Хейвлок. Ти каза сутринта… за Шипърс. „Преди много време“. Бил програмиран преди много време. Кажи ми. Този кучи син там… пътешественик ли е?

— Мисля, че да.

— Дявол да го вземе… май не съм толкова стар.

Майкъл се изправи и се обърна към стоящия лекар.

— Добре, Тейлър, ваш е. Нека го откарат и му осигурят най-добрите условия в „Бетезда“. Вдигнете телефона и предайте на мамините синчета там, че Белият дом държи този човек да бъде в ръцете на най-добрия екип хирурзи.

— Да, сър — каза лекарят сардонично. — Нещо друго, сър?

— О, да, докторе. Пригответе си торбата с чудеса. След малко се хващате на работа.

Двама санитари изнесоха Лоринг на носилка. Те получиха инструкции от лекаря, докато откарваха ранения агент на „Кон Оп“.

Тейлър се обърна към Хейвлок:

— Ще започваме ли?

— Какво ще кажете за раните му? — попита Майкъл, навеждайки се над окървавения бинт на дясната ръка и левия крак на мъжа.

— Вашият приятел е направил турникет, където трябва, а и аз го постегнах, така че за момента не кърви. Освен това бил е много точен. Костта е раздробена, но като се изключи болката, няма нищо опасно. Естествено, сложих му местна упойка, за да се успокои и да може да си събере мислите.