Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Звук. Не от него, това не беше поскърцването на греблата му, нито плискането на вълните в носа на скифа. Някакъв приглушен шум… от двигател.

Лъч на прожектор мина по водната повърхност на около половин миля вдясно от него. Беше патрулиращ катер, току-що заобиколил далечния нос на острова и поел надясно, директно срещу него. Възможно ли бе охранителната система на острова да включва и сонар? Насочени звукови лъчи, плъзгащи се над повърхността, които се вдигат и спускат с приливите и отливите, и които могат да открият малки плавателни съдове, прокрадващи се към бреговата ивица. Или катерът изпълняваше рутинна патрулна обиколка? Моментът не беше удобен да си задава подобни въпроси. Ниско снишен, Хейвлок бързо освободи греблата и ги напъха под седалките. След това се пресегна към въжето за акостиране, хвърли го през носа и безшумно се плъзна през борда в океана, поемайки дълбоко въздух и стягайки мускулите си, за да посрещне шока от студената вода. С няколко загребвания доплува до кърмата, хвана се за вала на витлото и започна да плиска вода върху показващата се над повърхността част от топлия кожух на двигателя. Беше стигнал дотук на ниски обороти и само след минути нечия длан щеше да може да установи дали двигателят е работил доскоро… ако някой се досетеше да провери.

Лъчът на прожектора неочаквано го заслепи — скифът явно беше забелязан. Двигателят на катера изрева в далечината и надви шума на вятъра, а към него се прибави и воят на сирена. Катерът ускори ход и се насочи право към него. Той се гмурна под повърхността и заплува навътре, отдалечавайки се от острова, а течението го подхвана. Скифът все още се намираше на около четвърт миля от острова и разстоянието беше прекалено голямо, за да направи опит да го преодолее във вода с такава температура; този факт можеше да се окаже в негова полза след малко.

Когато катерът стигна до лодката и двигателят му замлъкна, Майкъл се намираше на около двайсет ярда зад кърмата му. Той се показа на повърхността и нахлупи мократа плетена вълнена шапка върху лицето си. Лъчът на прожектора сновеше по повърхността във всички посоки и го накара на два пъти отново да се гмурка, без да затваря очи, изплувайки, след като лъчът минеше над главата му. Оглеждането продължаваше, но вече само отпред и встрани. Двама души с куки в ръцете бяха придърпали скифа до борда на катера и онзи, който се намираше на носа, извика:

— От пристанището на Лео, лейтенант! От Савана! Регистрационен номер GA-082!

— Обади се в базата да се свържат с пристанището на Лео в Савана и да ни прехвърлят разговора! — извика в отговор офицерът на невидимия оператор в отворената кабина. — Номерът е GA-082! Снеми координатите!

— Тъй вярно, сър! — чу се в отговор.

— И информирай базата за нашето местоположение. Поискай да направят проверка в сектор номер четири.

— Това нещо не е могло да стигне дотам, лейтенант — каза мъжът с куката при кърмата. — Щеше да се заплете в плаващите мрежи. Поставили сме ги навсякъде, където няма скали.

— Тогава какво, по дяволите, търси тук? Има ли в нея дрехи, някакво оборудване? Нещо?

— Нищо, сър! — извика първият, който се беше спуснал в скифа. — Мирише на риба и това е всичко.

Хейвлок наблюдаваше, а вълните го издигаха и спускаха. Нещо странно му правеше впечатление: моряците в патрулния катер бяха облечени в бойни униформи, а офицерът беше по куртка. Това беше сухопътна армия, не военноморски сили. Но катерът бе с военноморска регистрация.

— Лейтенант! — чу се глас откъм кабината и на вратата се показа лице с наушници. — Пазачът на Лео казва, че двама пияници били наели този скиф и се върнали късно. Той мисли, че не са го вързали добре и отливът го е отнесъл. Ще ви бъде признателен, ако го закачим и му го откараме на буксир, иначе щели да му съдерат задника. Лодката била боклук, но задбордовият двигател струвал доста.

— Тази работа не ми харесва — каза офицерът.

— Е, хайде, сър. Кой ще преплува половин миля в такова море? Рибарите казват, че тук се навъртали акули.

— Ами ако е дошла откъм острова?

— През мрежите? — попита мъжът с куката при кърмата. — Няма друго място, където да излезе на брега, лейтенант.

— Майната й! Хвърли нагоре въжето и ще обиколим по-близо до мрежите и скалите. Този Лео наистина не може да ни се отблагодари.

А Хейвлок знаеше, че дължеше на нощния пазач много повече от стоте долара, които му беше дал. Двигателите на катера изреваха в момента, когато първият мъж се качи на борда, а един друг завърза въжето за една халка на кърмата. Секунди по-късно патрулът пореше вълните в зигзаг в посока към брега, а мощният прожектор разсичаше с лъча си тъмнината.