Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Просто не знам какво да кажа. — Хейвлок престана да стиска чашата и пое дълбоко дъх, оставяйки журналиста да интерпретира реакцията му както пожелае. Но за Майкъл това беше прелюдия към един въпрос — най-важния от всички, които беше задавал през живота си: — Помниш ли името на обекта, където е бил изпратен съпругът на онази жена? Спомена, че не си чувал за него преди.

— Да — каза Александър и изучаващо огледа Хейвлок. — Но никой не знае, че го знам. Нито откъде го знам.

— Ще ми го кажеш ли? Давам ти дума, че никой никога няма да разбере кой е моят източник на информация.

— За какво ти е, Майкъл?

Хейвлок не отговори веднага и след малко се усмихна.

— Може да реша да му изпратя плодове. И писмо, разбира се.

Журналистът кимна, също се усмихна и отговори:

— Мястото се нарича остров Пуул, някъде около брега в Джорджия.

— Благодаря.

Александър забеляза празната му чаша.

— Я виж, и двамата имаме нужда. Налей си пак, а докато си там, налей и на мен. Помниш ли? Това също е част от правилата.

Майкъл стана, поклати глава все още усмихнат въпреки напрежението, което усещаше.

— С удоволствие ще ти налея, но аз трябва да тръгвам. — Той взе чашата на журналиста. — Трябваше да бъда в Маклийн още преди час.

— Тръгваш ли? — възкликна старият боен кон и извил вежди, се извърна в стола. — Не спомена ли за някаква информация от Лондон, с която смяташе да платиш някои от най-добрите ястия, които някога си опитвал, млади човече?

Хейвлок се изправи пред облицования с мед бар и наля бренди.

— Разсъждавах по този въпрос по пътя насам — каза той замислено. — Май постъпих прибързано.

— Ще ми развалиш удоволствието — каза Александър, засмивайки се.

— Е, зависи само от тебе. Става дума за сложна, дълбоко засекретена операция на разузнаването, която по мое мнение няма да ни донесе нищо. Да разказвам ли по-нататък?

— Веднага спри, скъпи момко! Не си попаднал, на когото трябва; няма да се докосна до тази история, защото се придържам към максимата на Антон: осемдесет процента от цялото разузнаване е като партия шах, разигравана от идиоти, за да се достави удоволствие на умствено недоразвити параноици!

Майкъл се качи в колата и усети лека миризма на цигарен дим.

— Пушила си — каза той.

— Чувствах се като малко момче в лозето — отвърна Джена, свита на пода. — Какво се разбра за Бредфорд? Ще го повика ли приятелят ти при себе си?

Хейвлок завъртя ключа на запалването, включи на скорост и зави по алеята към изхода.

— Вече можеш да се изправиш.

— Какво стана с Бредфорд?

— Ще го оставим малко да се поизпоти.

Джена изпълзя на седалката и впи поглед в него.

— Какво говориш, Михаил?

— Ще трябва да пътуваме през цялата нощ, после да починем за малко сутринта и отново да продължим. Искам да пристигнем там утре късно следобед.

— Къде да пристигнем, Боже мой?

— Едно място, наречено остров Пуул, където и да се намира то.

Островът беше в близост до крайбрежието, източно от Савана; преди пет години, когато правителството го нае за океанологически изследвания, това бе едно рядко населено парче земя с площ около две квадратни мили. Рибарите разказваха, че по няколко пъти в седмицата забелязвали в бръснещ полет над водата хеликоптерите на военновъздушната база „Хънтър“, насочени към невидима площадка за кацане някъде зад високите борове по скалистия бряг.

Двамата пристигнаха в Савана към три и половина следобед и към четири часа вече бяха намерили стая в невзрачен мотел на крайокеанската магистрала. В четири и двайсет се разхождаха по кея на търговските кораби от другата страна на пътя, точно навреме, за да посрещнат десетината рибарски лодки, прибиращи се с улова за деня. До пет и петнайсет бяха говорили с най-различни рибари, а в пет и трийсет Хейвлок проведе дискретен разговор с началника на пристанището. В шест без десет двеста долара смениха притежателя си и той нае петнайсетфутов скиф, екипиран с извънбордов двигател с мощност дванайсет конски сили, който можеше да ползва, когато си поиска, а нощният пазач на пристанището беше информиран за сделката.

След всичко това те се върнаха с колата по магистралата до пазарния комплекс във Форт Пуласки, където Майкъл намери магазин за спортни стоки и закупи необходимите му неща: плетена вълнена шапка, плътно прилягащ пуловер, панталони от груб памучен плат и солидно изглеждащи боти до глезена с гумена подметка — всичко в черно. В допълнение към дрехите купи водонепроницаемо фенерче, плик от непропусклива материя, ловен нож и пет пакета връзки за обувки от сурова кожа с дължина 72 инча.