Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Майкъл, как си? Мили Боже, май станаха четири, не, пет години! — извика журналистът с отсечен висок глас.

— И виждам, че са ти се отразили добре, Реймънд. Изглеждаш страхотно.

— Но не и ти ! Извинете ме, млади човече, но приличате на нещо, което една от котките ми би оставила навън. Мисля, че оттеглянето не ти понася. — Александър пусна ръката на Хейвлок и бързо вдигна двете си ръце с дланите напред: — Да, знам за това! Опитвам да съм в течение, когато приятелите ми трябва да отговарят на въпроси. Налей си нещо, знаеш правилата в тази къща, а и изглеждаш като човек, който има нужда да пийне.

— Благодаря, ще се възползвам — каза Майкъл и се отправи към познатото му барче до стената.

— Предполагам, че ще изглеждаш по-добре, ако се наспиш…

И понеже фразата му даваше необходимия повод, Майкъл седна срещу журналиста и му разказа историята на убийството в Ню Йорк и как Държавният департамент е организирал полет за него от Лондон в четири часа сутринта британско време.

— Прочетох за това тази сутрин — поклати глава Александър. — И, естествено, си помислих за тебе поради сходството в имената, но, разбира се, го отхвърлих като нелепо. Точно ти, с твоето досие? Да не би да са ти откраднали старата служебна карта?

— Не, била е фалшифицирана, поне така мислим. Във всеки случай тези два дена ми се сториха безкрайни. Имаше един момент, когато си помислих, че отивам в затвора.

— Е, сигурно, че нямаше да те доведат по този начин, ако се бяха допитали до Антон.

Само най-близките приятели на Матиас го наричаха по чешкото му първо име и понеже Майкъл знаеше това, думите му го изненадаха. Те променяха реда в сценария на Хейвлок и щеше да бъде неестествено да не се поинтересува. Сега Бредфорд отиваше на второ място, а Матиас на първо.

— И аз си зададох същия въпрос — отговори Хейвлок с нормален тон, като въртеше чашата в ръка. — Реших, че е много зает. Всъщност смятах да те попитам: знаеш ли дали е във Вашингтон? Бих искал да се отбия при него, но разполагам с ограничено време. Трябва да се връщам в Лондон, а ако му се обадя… е, познаваш Антон. Ще настоява да остана ден-два.

Александър се наведе напред в креслото си и на интелигентното му лице се изписа загриженост.

— Значи не знаеш?

— Какво да знам?

— Дявол да го вземе, параноята на това правителство отива прекалено далече! Та той за теб е почти баща, а ти си му като син! Вие двамата знаете подробностите на хиляди тайни операции, а те дори не са ти казали.

— Какво е трябвало да ми кажат?

— Антон е болен. Съжалявам, че се налага да го чуеш от мен, Майкъл.

— Колко е сериозно?

— Носят се слухове, че наистина е сериозно, дори фатално. Очевидно той знае какво е състоянието му, но в негов стил, най-малко мисли за себе си. Когато Департаментът разбра, че съм научил, той ми изпрати бележка, с която ме заклева да пазя тайна.

— А ти как научи?

— Едно от онези странни неща, които се случват, без да им обърнеш внимание, а после се замисляш. Поканиха ме на прием в Арлингтън преди няколко седмици — знаеш колко силно ненавиждам тези изтощителни състезания по словесна издръжливост, но домакинята е близка приятелка на покойната ми съпруга.

— О, съжалявам — прошепна Хейвлок, който съвсем смътно си спомняше жената на журналиста — тънко създание, което обичаше да се занимава с градини и подреждане на цветя. — Не знаех.

— Благодаря. Скоро ще станат две години.

— Разказваше за приема в Арлингтън.

— Да. И там за мое притеснение, една пияна жена буквално ме нападна. Е, ако беше хищник, решила на всяка цена да завърши със сексуална връзка, бих разбрал, че я интересуват по-привлекателните мъже, които присъстваха, но случаят явно не беше такъв. Оказа се, че жената има семейни проблеми от много необичаен характер. Съпругът й, армейски офицер, отсъствал от дома — разбирай, от брачното ложе — три месеца и никой в Пентагона не й казвал къде се намира. Тогава се престорила на болна, макар да се съмнявам това особено да я е затруднило — и по този повод му дали домашен отпуск по спешност. Когато се прибрал, настояла да узнае къде е бил и какво е правил — сиреч замесена ли е друга жена. Той отказал да й даде каквото и да било обяснение и когато заспал, тя претърсила дрехите му и намерила пропуск за обект, за какъвто никога не била чувала. Впрочем и аз самият не бях чувал. Събудила го и го изправила пред уликата, а той, за да се защити, измънкал, че ставало дума за нещо, което е свръхсекретно. Някакво място, където бил доведен един много влиятелен човек и повече не можел да каже нищо.