Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Вечеряли сте в дома на Александър?

— Винаги. Той много добре разбираше, че също не е човек, с когото държа да бъда видян в обществото.

— В такъв случай сте добри приятели.

— Доста.

— И той е влиятелен човек?

— Разбира се.

Джена протегна ръка и го докосна.

— Защо тогава не му разкажеш всичко , Михаил?

Хейвлок се намръщи и сложи ръка върху нейната.

— Не мисля, че би искал да го чуе. Той бяга от подобни неща.

— Но той е писател. Във Вашингтон. Как можеш да се изразяваш така?

— Той е аналитик, коментатор. Не репортер, който разследва някакъв случай; не обича да се рови в калта, както и да настъпва по пръстите.

— Но онова, което би могъл да му разкажеш, е необикновено!

— И той ще ме посъветва да се обърна директно към отдела за вътрешна сигурност на Държавния департамент, като ще ме успокои, че ще бъда изслушан с внимание. Но аз не мога да го направя. Защото ще получа куршум в челото. Александър е шейсет и пет годишен проклетник, когото не можеш да изненадаш с нищо — започвайки с Далас и свършвайки с „Уотъргейт“ — и според него сто и десет процента от тези истории са конспирация на глупостта. А ако разбере какво съм направил — дори без да става дума за Хенделман — сам ще повика службата за сигурност.

— Тогава не е чак такъв приятел.

— Според неговите правила е, но те просто не бива да бъдат прекрачвани. — Майкъл замълча и обърна ръката й с дланта нагоре. — Но дори ако забравим за възможността той да измъкне Бредфорд от охраната му и да го докара във Фокс Холоу, има още нещо, което може да ми помогне да разбера. Ще го помоля да открие къде е Матиас в момента, обяснявайки му, че тъй като може и да не ми остане време да го посетя, не искам и да му се обаждам, защото Антон ще се разстрои. Той ще го направи, с неговите връзки би могъл да го направи.

— Ами ако не може?

— Е, все ще ни каже нещо, нали? В този случай ще го накарам да извика Бредфорд при себе си, ако ще и да трябва да го сторя с пистолет, опрян в главата му. Но ако успее да се свърже с Матиас в бунгалото му в Шенандоа… тогава ще сме научили нещо друго и от това ме побиват тръпки. Защото това би означавало, че държавният секретар на Съединените щати разполага с връзки в КГБ.

Селото Фокс Холоу 122 122 Лисича дупка (англ.). — Бел.прев. беше малко. Улиците бяха осветени от газови лампи. Архитектурата беше в колониален стил, дрогериите се наричаха магазини, а клиентелата беше измежду най-богатите хора в орбитата Ню Йорк-Вашингтон. Очарованието на селото беше не просто очевидно, то беше направо рекламирано, но не заради туристите — туристите тук не бяха добре дошли. Минималната по численост полиция беше максимално въоръжена, а средствата за комуникация, падащи се на един полицай, съперничеха с тези на Пентагона, където вероятно бяха създадени. Фокс Холоу бе като остров сред земите на Вирджиния, заобиколен от море, което не може да се прекоси.

Въздухът беше топъл благодарение на река Потомак, а снегът се бе изтеглил до крайните квартали на Харпърс Фери. Всъщност снегът беше преминал в студен дъжд още при Лийсбърг и по това време Хейвлок вече беше измислил своя сценарий за Реймънд Александър. Правдоподобността му придаваше известна доза убедителност и се основаваше на искрено безпокойство по отношение на минали и настоящи тайни операции. В Ню Йорк беше извършено убийство — ако Александър още не беше научил за него, щеше да прочете в сутрешните вестници, тъй като бе страстен читател на вестници — и убиецът бе използвал служебна карта и променена външност, обезпокоително напомнящи за самия Майкъл. Държавният департамент наредил той да се върне от Лондон на борда на военен транспортен самолет, защото „Консулски операции“ искат да получат съдействие от бившия дипломатически служител.

Заговорът на Бредфорд щеше да бъде уточнен по време на самия разговор, но посоката на главния удар щеше да се състои в това, че противоречивата в миналото фигура на помощник държавния секретар отново излиза на сцената. Майкъл щеше да сподели, че в Лондон е имал възможността да прочете подробен доклад относно задълбочените, но тайни преговори, които Бредфорд е водил във връзка с дислокацията на ядреното оръжие на НАТО, а това представлява доказателство за една съществена промяна в политиката. Тези разкрития трябваше да разпалят любопитството на Александър. Именно на подобно предварително изтичане на информация разчиташе той, защото това му даваше достатъчно време, за да подложи на подробен анализ съображенията „за“ и „против“. Но ако старият боен кон пожелаеше да интервюира Емъри Бредфорд, разполагайки с човек, който на място да чуе обясненията, който дори би могъл да изправи Бредфорд пред фактите — тогава той трябваше да убеди помощник-секретаря да дойде на следващата сутрин във Фокс Холоу. Това е единствената възможност, защото Хейвлок има резервация за следобедния полет за Лондон, а би желал, ако му остане време и разписанието позволи, да се отбие при стария си учител Антон Матиас, макар и само за няколко минути. Знае ли Александър къде би могъл да бъде намерен?