Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Пуловер, шапка, фенерче, нож — бързо изреди Джена с гневен глас. — И купуваш по едно от всичко. Купи два комплекта! Идвам с тебе.

— Не, не идваш.

— Да не забравяш Прага и Варшава? Триест или Балканите?

— Не, но ти ги забравяш. На всяко място, независимо къде сме били, винаги е имало помощник, на когото да се опрем, макар и само за да спечелим време. Някой от посолството или консулския отдел знаеше думите, които да му послужат като контразаплаха.

— Никога не сме използвали подобни хора.

— Никога не са ни залавяли.

Тя го погледна и в погледа й личеше, че разбира логиката.

— И какви думи ще използвам аз?

— Ще ти ги напиша. Тук някъде трябва да има магазин за канцеларски принадлежности. Ще купя адвокатски бележник с жълти листа и индиго. Да вървим.

Джена седеше в едно кресло в хотелската им стая наблизо до бюрото, на което Хейвлок пишеше. Тя поемаше от него копията и проверяваше дали са четливи. Беше запълнил девет страници, изписани четливо с печатни букви. Всичко беше грижливо номерирано, детайлите — конкретни, а имената — точни. Материалът представляваше селекция на свръхсекретни разузнавателни операции и разкрития, извършени от правителството на Съединените щати в цяла Европа през последните осемнайсет месеца. Съдържаше източниците на информация, имената на информаторите, на агентите къртици, на двойните агенти, както и списък на дипломати и аташета в три посолства, които всъщност бяха контрольори на ЦРУ. Десетата страница представляваше описание на операцията при Коста Брава, в което се споменаваше Емъри Бредфорд, хората, с които беше говорил и които бяха потвърдили факти, които можеха да бъдат получени само чрез съдействието на КГБ. Бяха посочени и показанията на офицера на ВКР в Париж, който потвърждаваше, че Съветите са знаели за измамата. На единайсета страница Хейвлок разказваше за фаталната среща на Палатин и американския разузнавач, загинал, за да спаси живота му, който бе възкликнал мигове преди да умре, че някои влиятелни хора във Вашингтон са лъжци. Дванайсета страница представляваше кратко описание на случилото се при Кол де Мулине и се споменаваше за заповедта за неговата екзекуция, издадена след използване на паролата „Двусмисленост“. На последната тринайсета страница Хейвлок казваше истината за убиеца от Лидице, нарекъл се Джейкъб Хенделман и фермата в Мейсън Фолс, Пенсилвания, която продаваше робски труд по същия начин, по който лагерите в Германия бяха обезпечавали същото за Алберт Шпеер. Последният ред беше кратък: Държавният секретар Ентъни Матиас е задържан против волята му в един правителствен обект, известен като остров Пуул, Джорджия .

— Ето ги твоите думи — каза той, подаде на Джена последната страница и стана, за да се протегне. Беше се схванал от почти два часа писане. Докато Джена четеше, той запали цигара и се приближи до прозореца, който гледаше към магистралата и океана отвъд нея. Навън се беше стъмнило и лунните лъчи едва си пробиваха път през плътните облаци на нощното небе. Времето беше добро, океанът — тих, и той се надяваше това да се задържи.

— Това са силни думи, Михаил — проговори Джена и остави последния лист на бюрото.

— Такава е истината.

— Извини ме, че не мога да я приема. Това би могло да струва живота на много хора и на приятели сред тях.

— Не и последните четири страници. Там не става дума за приятели… освен за Апаха, а той си отиде.

— Тогава използвай само последните четири страници — предложи Джена.

Хейвлок се обърна от прозореца:

— Не, аз не мога да спра по средата. Тук изобщо няма среда — те трябва да повярват, че ще го направя. Още по-важно е да повярват, че ти ще го направиш. Ако в тях се зароди и най-малкото съмнение, с мен е свършено… а може би и с тебе. Заплахата трябва да прозвучи истински, не кухо.

— Значи допускаш, че могат да те заловят.

— Ако открия онова, което мисля, че ще открия, възнамерявам да ме заловят.

— Но това е лудост! — извика Джена и скочи на крака.

— Не, не е. Ти обикновено не грешиш, но сега не си права. Този остров е бързият вариант, от който се нуждаем. — Той се упъти към креслото, където беше оставил покупките от магазина за спортни стоки. — Ще се преоблека, докато се договаряме за връзката по телефона.

— Ти наистина ли смяташ да го направиш?

— Наистина.

— В такъв случай да се обадя от автомат — предложи тя неуверено. — И няма да чакам повече от дванайсет секунди.

— Но ще се обадиш само на един телефонен номер — Майкъл се обърна и отиде до бюрото. Взе молив и написа нещо на лист от бележника, откъсна го и го подаде на Джена. — Ето този, това е дежурният на „Кон Оп“ за спешни случаи. Номерът е директен и ще ти обясня как се избира, но си подготви цял джоб с монети.