Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Какво има? — попита пазачът, сграбчи микрофона и натисна един бутон върху него. — Говориш на канала за запазена честота!

— Врабеца в Ню Йорк… на телефона е! Хенделман е мъртъв! Чул го е по радиото! Намерили го застрелян в апартамента и сега полицията търси някакъв мъж…

Хейвлок се хвърли напред, с едно движение хвана ножа за дръжката, така че острието да сочи към земята и протегна другата ръка към дулото на автоматика 45-и калибър. Джена скочи настрани, той хвана дългата гладка цев, докато Кохоутек се надигаше, след това рязко стовари ръката си върху дървената скамейка и заби ножа в нея. Острието мина през плътта и костите и прикова тялото на пейката.

Кохоутек изрева; шофьорът на предната седалка се извърна и в същия миг Джена се хвърли върху него, удари го в тила със завързаните си ръце, изтръгна микрофона от ръцете му и прекъсна връзката. Хейвлок стовари пистолета върху главата на стария бик; Кохоутек отскочи назад към стената на камиона и се свлече на пода. Едната му ръка се изметна напред, но другата остана прикована за дървената скамейка.

— Михаил!

Пазачът започваше да се свестява след удара на Джена и се опитваше да изтегли ламата от джоба на коженото си яке. Майкъл скочи напред, опря тежкото дуло на автоматика в слепоочието на мъжа, пресегна се през рамото му и натисна в джоба ръката с ламата.

— Мистър Кохоутек! Разбрахте ли? — викаше гласът през шума на радиосмущенията. — Какво да прави Врабеца? Той иска инструкции!

— Предай, че съобщението е получено — заповяда Хейвлок, дишайки учестено, и отпусна ударника на пистолета. — Кажи, че Врабеца не трябва да прави нищо. Ще се обадите по-късно.

— Разбрано — прошепна в микрофона пазачът. — Кажи на Врабеца да не прави нищо. Ще се обадим по-късно.

Майкъл дръпна микрофона от ръцете му и направи жест към ламата в джоба.

— Сега, подай ми го бавно — каза той. — Само с два пръста, два! — продължи той. — В края на краищата мой си е, нали?

— Смятах да ви го върна — каза изплашеният пазач с треперещи устни.

— А колко години ще можеш да върнеш на хората, които сте докарали тук?

— Аз нямам нищо общо с това, кълна се! Работя колкото да си изкарам прехраната. Правя каквото ми кажат.

— Всички правите това. — Хейвлок взе ламата и погали с цевта на автоматика главата на пазача, след което го опря в тила му. — Сега, откарай ни оттук — заповяда той.

Строен човек на средна възраст и с дълга черна коса отвори вратата на телефонна кабина на пресечката на 116-а улица и „Ривърсайд Драйв“. Влажният сняг полепваше по стъклото на кабината и правеше почти невидими въртящите се червени светлини на полицейските коли една пряка по-нагоре. Той пусна монета, набра 0, после още пет цифри, изчака да чуе втория сигнал и отново набра номера. Секунда по-късно в жилищната част на Белия дом иззвъня телефон.

— Да?

— Г-н президент?

— Емъри? Какво стана?

— Нищо. Той е мъртъв. Застрелян.

Тишината откъм Белия дом се нарушаваше само от дишането на Беркуист.

— Кажи ми какво се е случило — каза президентът.

— Бил е Хейвлок, но името не беше съобщено правилно. Можем да отречем съществуването на подобно лице сред служителите на Департамента.

— Хейвлок? Във…? О, Господи!

— Не знам всички детайли, но знам достатъчно. Полетът се забави заради снега и обикаляхме над „Ла Гуардия“ почти час. Когато успях да се добера тук, се беше събрала тълпа, имаше полицейски коли, малко журналисти и линейка.

— Преса?

— Да, сър. Хенделман е фигура тук. И не само защото е евреин, оцелял след „Берген-Белсен“, а заради положението му в университета. Уважаван е, дори почитан.

— О, Боже… Какво успя да научиш? Как го научи? Надявам се, че не са разбрали името ти?

— Не, сър. Използвах ранга си в Департамента и влязох в Местния полицейски участък. Детективът, занимаващ се със случая, се съгласи да сътрудничи. Стана ясно, че Хенделман е имал уговорено посещение на студентка от горните курсове, която на два пъти се връщала при сградата, преди да се реши да позвъни на домоуправителя. Двамата се качили до апартамента на Хенделман, видели, че вратата не е заключена, влезли и го намерили. Домоуправителят позвънил в полицията и когато полицаите дошли, признал пред тях, че е пуснал да влезе човек, който се идентифицирал като служител на Държавния департамент. Лицето заявило, че се казва Хавилич; той не си спомня първото му име, но заявява, че се е легитимирал със служебната си карта. В момента полицията е все още в апартамента на Хенделман, като се опитва да снеме отпечатъци и търси улики за анализ като влакна от дрехи и кръв.