Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Майкъл я погледна в тъмнината, която индикаторите на таблото неуспешно се опитваха да разсеят. Очите й бяха изморени, с тъмни кръгове около тях, погледът й все още не можеше да се освободи от изживяния страх. Но въпреки изтощението и ужаса тя мислеше… и то по-добре от него. Може би се дължеше на това, че е преследвана много повече и много по-наскоро от него. Най-важното за нея бе да не изпада в паника; тя знаеше колко е важен самоконтролът дори когато болката и страхът обхванат цялото ти същество. Той се наклони към нея и докосна с устни лицето й.

— Ти си великолепна — прошепна той.

— Изплашена съм — отвърна тя.

— И освен това си права. Има една детска песничка, в която се казва, че когато силно поискаш нещо, то се сбъдва. Лъжа е, разбира се, на която могат да се хванат само деца, но и аз много разчитах на това, надявах се така да стане. Шансовете полицията да намери Кохоутек или да го намери някой, който да съобщи на полицията, са около седемдесет на трийсет. В полза на противното. Ще отбием на следващия изход от магистралата и ще потеглим на юг.

— Накъде? Къде отиваме?

— Най-напред отиваме там, където ще можем да починем и да не сме на път. И най-вече, без да се налага да бягаме.

Тя седеше на стол до прозореца на мотелската стая. Слънцето се издигаше на хоризонта над планината Алегени. Жълтите му лъчи подчертаваха златото в пищната руса коса, пръснала се по раменете й. Тя го поглеждаше, после отново извръщаше лице, за да затвори очи; думите му бяха твърде болезнени на светло.

Той свърши, но не можеше да се освободи от терзаещата го истина на признанието, че се е съгласил да бъде нейният екзекутор. Беше убил своята любима и любовта му също беше умряла.

Джена се надигна от стола и се изправи мълчаливо до прозореца.

Хейвлок стоеше също прав в другия край на стаята и я наблюдаваше, просто не можеше да отмести поглед от нея. И за пореден път усети как потокът на времето го подхваща, за да го върне някъде назад, сред мъглявите образи на онзи натрапчив, преследващ го сън, от който не можеше да се отърве. Все същите образи и същите запечатали се в съзнанието му спомени, които се беше опитал да изтласка от живота си, но те отново и отново се надигаха и го връхлитаха, за да запалят пожар в главата му, когато им позволеше, въпреки волята си, да излязат изпод земята. Какво остава, когато изчезне паметта, мистър Смит? Нищо, разбира се, но колко често бе искал да потъне в забравата и да няма повече видения или спомени! Просто да се примири с душевната празнота, но да се отърси от болката. И ето, беше минал през кошмарния неспокоен сън, за да се върне към живота в същия момент, когато сълзите бяха измили омразата в очите на Джена. Но тази реалност беше много крехка и предстоеше тепърва да бъдат сглобени парчетата.

— Трябва да разберем защо — каза Майкъл. — Брусак ми разказа какво се е случило с тебе, но има празнини, които не можах да разбера.

— Не съм й разказала всичко — поясни Джена, разсеяно гледайки снежния пейзаж навън. — Не, не съм я лъгала, просто не й казах всичко. Страх ме беше, че няма да ми помогне.

— Какво не й каза?

— Името на човека, който дойде да говори с мен. Работил е за правителството на твоята страна в продължение на дълги години. Струва ми се, че в миналото е бил противоречива фигура, но все още е уважаван. Най-малкото, бях чувала за него.

— Кой е той?

— Един мъж на име Бредфорд. Емъри Бредфорд.

— Боже Господи… — Хейвлок беше изумен. Бредфорд беше име от миналото, от тревожното минало. Бе една от политическите комети, издигнали се в небосклона заедно със звездата на Кенеди, и си беше създал съмнително име по време на управлението на Джонсън. Когато кометите избледняха в небесата над Вашингтон, насочвайки се към международни банки и различни фондации, към престижни адвокатски кантори и заседателните зали на големите компании, Бредфорд остана не толкова почитан и определено не толкова влиятелен — там, където се водеха политическите битки. И никой не разбра защо. Дори да е махнал с ръка на личното богатство, оставаха още хиляди други неща, които можеше да направи, но се отказа да го стори. Бредфорд, помисли си Майкъл и името отекна в главата му. Наистина ли през всички тези години Бредфорд беше тъпкал на място, просто чакайки следващата версия на Камелот, която да го изведе в нова орбита на славата? Изглежда, беше точно така. След като е установил контакт с Джена в Барселона, значи е бил и сред най-посветените в измамата при Коста Брава, една измама, която отиваше много по-далече от него и Джена — двамата нещастни любовници, насъскани един срещу друг. Измама, която свързваше неизвестни хора в Москва с влиятелни фигури сред ешелоните на правителството на Съединените щати.