Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Познаваш ли го? — поинтересува се Джена, продължавайки да гледа безучастно през прозореца.

— Не лично. Никога не сме се запознавали. Но ти си права, той беше противоречива фигура и почти всички го познават. Последното, което чух за него, е, че е станал помощник държавен секретар в Департамента, който се старае да стои в сянка, но има доста висока репутация. И той ти е казал, че работи в „Кон Оп“, Мадрид?

— Той спомена, че изпълнява специална задача за „Консулски операции“ във връзка с кризисна ситуация, която имаше отношение към вътрешната сигурност.

— Мен ли имаше предвид?

— Да. Показа ми копия на документи, открити в депозитна касета в Рамблас — Джена се обърна към него. — Спомнящ ли си, когато няколко пъти ти ми казваше, че се налага да пътуваш до Рамблас?

— Казах ти също, че тази касета служи като пощенска кутия за връзка с Лисабон. Няма значение, това е манипулация.

— Но ти трябва да разбереш. Аз бях запомнила името Рамблас.

— О, те са се погрижили за това. За какви документи спомена?

— Инструкции от Москва, които можеха да бъдат предназначени само за тебе. Дати и маршрути, напълно съвпадащи с местата, където сме били. Освен това кодове — и ако те не бяха автентични, значи никога не съм виждала руски шифър.

— Същите материали, които дадоха и на мен — каза Хейвлок и усети, че трудно сдържа гнева си.

— Да, разбрах това, когато ми разказа какво са ти показали в Мадрид. Не всичко съвпада, разбира се, но много от документите и голяма част от информацията, с която са те запознали, показаха и на мен. Дори и радиото в стаята на хотела.

— Морската честота? Тогава помислих, че проявяваш небрежност, но така или иначе ние изобщо не слушахме там радио.

— Когато видях всичко това, част от мен умря — призна Джена.

— Когато открих ключа в чантичката ти и — понеже бях вече прочел от секретната поща в Мадрид — той наистина се оказа от кабина за багаж в летище, повече не можех да стоя в една стая с тебе.

— Точно така! Едно последно доказателство и за двама ни. Промених се, но не можех да се насиля да остана същата. А когато ти се върна от Мадрид, и ти беше променен. Изглеждаше, сякаш нещо силно те дърпа в няколко посоки едновременно, но имаш единствен ангажимент и това не бях аз, не бяхме ние двамата. Ти се беше продал на Съветите по съображения, които не можех да разбера… Дори се опитах да разсъждавам логично и си мислех, че след трийсет години се е обадил баща ти… и по-странни неща са се случвали. Или че възнамеряваш да се скриеш някъде без мене — един предател, който се превръща в двоен агент. Разбирах само, че каквото и да става в този момент, то ще стане без мое участие. — Джена отново се обърна към прозореца. След малко продължи с глас, който едва се чуваше: — Тогава Бредфорд отново ми се обади, този път беше изпаднал в паника, почти беше загубил контрол. Каза ми, че току-що са прехванали заповед на Москва за моето ликвидиране. Ти трябвало да ме заведеш в клопката и планът бил това да стане същата вечер.

— В Коста Брава?

— Не, той изобщо не спомена Коста Брава. Каза само, че някакъв мъж щял да ми се обади около шест вечерта, когато нямало да те има, който щял да използва фраза или описание, което да разпозная като изхождащо единствено от тебе. Този човек щял да ми каже, че ти не си могъл да се свържеш с мен по телефона, но аз трябвало да взема колата и да тръгна по брега към Вилануева, където ти си щял да ме чакаш при фонтана на площада. Но нямало да бъдеш там, защото нямало да стигна до града. Щяла съм да бъда премахната по пътя.

— Аз ти споменах , че отивам във Вилануева — каза Майкъл. — Беше част от плана на „Кон Оп“. След като си знаела, че трябва да съм на двайсет мили на юг по служба, щяла си да имаш време да се качиш до плажа Монтебело в Коста Брава. Това е трябвало да бъде последното доказателство срещу тебе. Аз трябваше да стана свидетел на това… всъщност поисках го сам, но се молех на Бога да не отидеш на този плаж.

— Всичко съвпада, всичко е било нагласено да съвпадне — извика Джена. — Бредфорд ми каза да замина, ако онзи човек се появи. Във фоайето на хотела щяло да бъде и друг американец, със задача да наблюдава как се развива операцията на КГБ. Те двамата щели да ме отведат в консулския отдел.

— Но ти не замина с тях. Жената, която видях, не си била ти.

— Не можах. Изведнъж разбрах, че не мога да имам доверие на никого… Спомняш ли си инцидента в кафенето при Пасео Изабел нощта, преди да заминеш за Мадрид?