Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Ти май представляваш влиятелни хора — подметна Кохоутек, отклонявайки се от темата, както беше обичаят на планинарите при преговори.

— Толкова влиятелни, че не нося документи за самоличност. Но това вече ти е известно.

Застаряващият лъв отново се залюля.

— Подобни хора винаги носят пари.

— Достатъчно.

— И колко плати на Хенделман? — той рязко спря да се люлее, когато зададе въпроса.

— Двайсет хиляди американски долара.

— Двайсет… — обветреното лице на Кохоутек загуби цвета си и дълбоко разположените му очи проблеснаха през процепите. — Това е значителна сума, приятелю.

— Той каза, че сумата е приемлива за нас. — Хейвлок кръстоса крака и отново усети, че мокрите му панталони са затоплени от огъня. — Бяхме се подготвили да я платим.

— А ти подготвен ли си да узнаеш защо той не се свърза с мен?

— Като се има предвид сложният начин, по който контактувате един с друг, не съм изненадан. Той трябваше да тръгва за Бостън и ако никой не е отговорил на позвъняването му тук…

— На телефона винаги има дежурен — човекът е инвалид, а ти си бил изпратен в капан, в който можеше да се разделиш с живота си.

Майкъл неспокойно погледна Кохоутек.

— Предупредителната система?

— Спомена за кучета — да, ние имаме кучета. Те са обучени да атакуват само при команда, но един неканен гост не знае това. Кучетата ще го заобиколят и злобно ще се разлаят. Как би постъпил тогава?

— Щях да използвам пистолета си, разбира се.

— И тогава щеше да бъдеш застрелян.

Двамата замълчаха. След малко Хейвлок се обади:

— И Равинът щеше да си остане с двайсет хиляди долара, за които ти не знаеш, а аз нямаше да мога да ти кажа, понеже щях да съм мъртъв.

— Ето, сега разбираш.

— И той може да постъпи така… за двайсет хиляди?

Планинският бик поднови люлеенето в стола си.

— Може да има и други съображения. Имам някои дребни проблеми — нищо, което да е извън контрола ми — но този район е в упадък. Да имаш преуспяваща ферма — това значи някой да започне да ти завижда. Хенделман може да е решил да ме подмени, може даже да има причина да го направи.

— Не разбирам.

— Щях да се озова с труп в ръцете — труп, който може да се е обадил на някого, докато е бил жив. И който може да е казал на някого къде отива.

— Но ти застрелваш човек, опитващ да се промъкне, човек с пистолет, който вероятно е използвал. И тъй като защитаващ своята собственост, никой не може да те упрекне.

— Да, никой — съгласи се Кохоутек, без да престава да се люлее. — Но това щеше да е напълно достатъчно: ето, моравецът създава неприятности; не можем да си позволим да го търпим. Я да го махнем!

— От какво?

Планинецът отпи глътка.

— Ти вече си дал двайсет хиляди долара. Готов ли си да платиш още?

— Трябва да бъда убеден, че е необходимо да го направя. На нас ни трябва жената, тя е работила за нашите врагове.

— Какво значи „на нас“?

— Това няма да ти кажа. Но дори и да го направя, пак няма да ти говори нищо… И от какво казваш, че могат да те махнат?

Кохоутек сви тежките си рамене.

— За такива като Кореску това е само първата стъпка.

— Това не е името й.

— Сигурен съм, че не е, но това не ме засяга. Ще я усмирим като другите, ще поработи тук месец-два и после ще бъде изпратена на друго място. На юг, югозапад, северния Среден запад — там, където я изпратим. — Бикът се захили. — Документите обикновено се очакват всеки момент; това отнема само около месец, защото трябва да се плати на поредния конгресмен или да се влезе във връзка с поредния сенатор. И много скоро те се превръщат в овце.

— Дори овцете може да възнегодуват.

— И докъде ще стигнат? До собствения си край. Да бъдат върнати там, откъдето са дошли? За да се изправят пред наказателната рота, да отидат в гулаг или свършат с гарота на шията в някоя тъмна уличка? Ти не разбираш, че тези хора са наплашени. Бизнесът е направо фантастичен!

— И пристигат ли някога тези документи?

— О, да, често. Особено за талантливите, за продуктивните. Защото изплащането продължава с години.

— Мисля, че съществуват някои рискове. Какво ще стане, ако някой откаже да плаща и заплаши с разкрития?

— Тогава, приятелю, му осигуряваме друг документ. Смъртен акт.

— Сега е мой ред да запитам. Кои сте вие?

— И мой ред е да ти отговоря: няма да ти кажа!

— Но Равинът е искал да те отреже от този фантастичен бизнес.

— Това е възможно. — В този момент телефонът иззвъня остро. Кохоутек се измъкна от стола и бързо прекоси стаята. — Може би точно сега ще научим това — каза той, остави чашата на масата и вдигна слушалката в момента, когато се разнасяше второто позвъняване. — Да?