Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Да, сър. Всички са проверени до девето коляно и никой не е напускал острова през цялото време.

— Това също продължава вече доста дълго — намеси се Брукс. — Колко време стана? Условията са много необикновени.

— Обстоятелствата наистина са неестествени — прекъсна ги генерал Холярд. Патрулите са въоръжени, а самото място е истинска крепост.

— Въоръжени? — прошепна президентът. — Разбира се, трябва да са въоръжени. Каква лудост!

— Какво става с Хейвлок? — запита държавникът. — Някакви новини?

— Не — отвърна главнокомандващият, слезе от подиума и се насочи към вратата. — Обадете ми се по-късно, г-н помощник-секретар — разпореди той без обяснение. — В три часа.

Снегът, макар и слаб, беше бръснещ. Малки бели снежинки се забиваха в предното стъкло и мълчаливо отскачаха, понасяйки се назад като хиляди миниатюрни метеори през галактическото пространство. Преди няколко минути Хейвлок подмина знака, на който със светлоотразяващи букви пишеше: „Мейсън Фолс, 3 мили“.

Когато напускаше хотела, с облекчение видя, че на рецепцията е застъпил нов дежурен. След това взе такси до летище „Ла Гуардия“. Купи набързо карта, откри на нея Мейсън Фолс и разбра, че единственият му избор е да вземе самолета до Питсбърг. В момента не се интересуваше дали още е обект на интерес от страна на съветското разузнаване, руснакът, с когото се бе сблъскал на летище „Кенеди“, без съмнение вече беше докладвал за неговото пристигане, но дори и да не беше, „Ла Гуардия“ не е международно летище, следователно никакви дипломатически служители, пристигнали с трансокеански полет, не можеха да минат през изходите му.

С малко късмет получи в последния момент място за самолета на „Ю Ес Еър“ в седем и петдесет и шест вечерта, пристигна в Питсбърг в девет и четвърт и нае кола. Издадената срещу кредитната му карта квитанция му разрешаваше да остави колата, в което и да е бюро на „Херц“. В девет и четиридесет и пет пътуваше по магистрала 51 на юг, носейки се в мрака.

МЕЙСЪН ФОЛС

ОСНОВАН ПРЕЗ 1858

Майкъл видя през снежната вихрушка, която се засилваше, червените неонови светлини на надпис. Той приближи, намали, прочете го и изпита неясно чувство за абсурдността му: Парижкият бар на Хари . Или някой край бреговете на Мононгаела имаше чувство за хумор, или някой на име Хари просто нямаше представа колко далече се намира от Венеция или Париж. А може би знаеше?

Очевидно знаеше. Стените вътре бяха покрити със снимки от Втората световна война, на които се различаваха изгледи от Париж. На няколко от тях се виждаше войник, който стои пред парижкия бар на Хари на десния бряг. Тукашното заведение обаче не се опитваше да скрие, че е селско — масивно дърво, излъскано от употреба и недокоснато от лак, тежки чаши и столчета до бара с високи облегалки. От музикален бокс в ъгъла немощно се разнасяше кънтри мелодия, на която половината дузина скучаещи посетители не обръщаха внимание. Иначе те хармонираха с обкръжаващата ги обстановка: до един бяха мъже, облечени в ризи на червени карета, обути в широки панталони от рипсено кадифе и ботуши, каквито се носеха на полето и в оборите. Бяха фермери и техните помощници, за което човек можеше да се досети и по пикапите, паркирани отвън, но бръснещият вятър му бе попречил да им обърне внимание… Вятърът и фактът, че се намираше в Мейсън Фолс, Пенсилвания.

Огледа се за телефонен автомат и видя, че е монтиран доста неудобно наблизо до музикалния бокс. Повече го обезпокои липсата на телефонен указател, на който беше разчитал, за да намери адреса. На „Ла Гуардия“ нямаше време да потърси указателя за Мейсън Фолс, а тъй като Питсбърг беше международно летище, искаше да се махне оттам колкото е възможно по-бързо. Упъти се към бара, застана между две столчета и зачака застаряващия, глуповато изглеждащ Хари да му обърне внимание.

— Да, какво да бъде?

— Скоч с лед и телефонен указател, ако имате, моля ви.

Собственикът хвърли бърз поглед върху Хейвлок и поясни:

— Нямам много поръчки за скоч. Не е най-добрият възможен.

— Е, аз едва ли ще позная най-добрия.

— Добре, гърлото си е ваше. — Хари бръкна под бара вдясно от себе си, но вместо да извади бутилка и чаша, остави пред Майкъл тънък телефонен указател. След това отиде вляво до редицата бутилки на осветена отзад полица.

Хейвлок бързо прелисти страниците, спускайки показалец по имената, започващи с К.

Кохоутек, Януш, МД 3, ПК 12.

Дяволите да го вземат!