Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Беркуист се обърна към посланика и изучаващо го изгледа, преди да отговори:

— Ричард Трети вече бил получил две съобщения, които счел за лъжа. Може просто да е искал да провери верността на третото.

Брукс поклати глава, но в очите му се четеше възхищение:

— Вие непрекъснато ме изненадвате, г-н президент.

— Не би трябвало. Вие сте работили за Труман. Той знаеше за историята повече, отколкото всички Комаджъри 115 115 Хенри Комаджър (1902–1998) — виден американски историк и интелектуалец, преподавал в Нюйоркския университет. — Бел.ред. и Шлезинджъри 116 116 Джеймс Шлезинджър (1929) — американски министър на отбраната в администрацията на президентите Никсън и Форд. — Бел.ред. , взети заедно. Аз самият съм прочел това-онова, но в момента само си губим времето. — И Беркуист се обърна отново към помощник-секретаря: — Кои бяха петимата?

— Жената, която се е подложила на операция. Става дума за аборт. Съпругът й е адвокат и от няколко месеца е по служба в Хага. Отдавна не са се виждали. Картината е ясна.

— Как изобщо можа да ти хрумне да заподозреш жена? — попита Холярд. — Не искам да разбирате това като различно отношение, но една жена би оставила следи някъде.

— Не, ако чрез Москва е давала разпорежданията си на мъже. Всъщност бях доста възбуден, когато се натъкнах на името й. Помислих си, че изглежда перфектно. Но не беше.

— Добре, нека е операция и казвай това на всички, с които ти се е наложило да говориш. Кои са другите?

— Двама аташета от посолството ни в Мексико. Били са привикани за брифинг, свързан с промяната в политиката, но са се върнали в Мексико едва на четвърти януари.

— Обяснението? — запита президентът.

— Били са в отпуск. Отишли са на различни места и семействата им се присъединили към тях. Единият заминал за ски база във Върмонт, а другият бил на Карибите. Проверката на плащанията с кредитните им карти потвърждава всичко.

— Кой друг? — настояваше Беркуист.

— Артър Пиърс.

— Пиърс ли? — прекъсна го генералът изненадан. — Онова момче, което сега е в Обединените нации?

— Да, генерале.

— Бих могъл да изясня нещата в този случай. Адисън също.

— Би могъл да ги изясни и Матиас — съгласи се Бредфорд. — Никой друг не е имал неговия свободен достъп до Матиас за дълъг период от време. Той назначи Пиърс в ООН с очевидното намерение да го предложи по-нататък и за посланик.

— Разрешете ми едно уточнение — каза Беркуист. — Аз го назначих, след като Матиас ни го даде и после си го взе. Той поработи в Съвета за национална сигурност в продължение на един-два месеца миналата година, преди великият мъж да ни осведоми, че от него има нужда в Ню Йорк.

— И той беше единственият, за когото съм съветвал Пентагона да го вземе на всяка цена — възкликна генералът. — Исках да го задържа в армията. Беше прекалено добър, за да си позволим да го загубим. Също като мене не одобряваше онази каша в Югоизточна Азия, но досието му беше чисто като моето… Всъщност нека бъдем справедливи, беше много по-добро от моето.

Посланикът се облегна на стола си.

— Познавам Пиърс. Към него ми насочи внимание един стар дипломат от кариерата. Предполагам, че аз също имам пръст в привличането му към Държавния департамент. Знаех какво правя — селско момче от Айова, съвсем скромно начало, доколкото си спомням, а после бляскава академична кариера, изкарана докрай на стипендия. Той беше един от малцината по онова време, които в буквалния смисъл на думата се издигнаха от низините. Е, ако не богат, поне стана влиятелен, но можеше и да забогатее. Десетина от най-големите корпорации на страната го преследваха, да не говорим за Ренд или Брукингс. Но аз бях убедителен и съвсем практичен. Оставяйки патриотизма настрана, му изтъкнах, че ако поработи известно време в Държавния департамент, това само ще му вдигне цената на пазара. Разбира се, той все още е относително млад човек, но с това, което е постигнал, когато напусне правителствената служба, ще може сам да си определи цената, където и да е. Той просто е олицетворение на американската мечта за успех в живота… Не мога да разбера как сте могъл да допуснете идеята за наличие на московска връзка?

— Не съм имал никакво предубеждение , особено в неговия случай — подчерта Бредфорд. — Артър Пиърс ми е приятел… а аз нямам много приятели. По мое мнение той е един от най-добрите ни хора в Депаратамента. Но независимо от приятелството, аз трябваше да се съобразявам с материалите, които ми бяха предоставени. Между другото, бяха предоставени само на мене. Не на секретарката ми или на някой от помощниците. Единствено на мене.