Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Но това е някаква лудост! — тежко дишайки, Хенделман вдигна ръце, за да свали очилата си.

— Остави ги на място! — отново заповяда Хейвлок. — Нека останат точно там, където са в момента.

— Млади човече, вие сте…

— Не говори! Чуй ме. Мога да разпоредя проучване на миналото на някой си Якоб Хенделман от петдесет години насам. Всичко за него — стари снимки, все още живи германци, които са го познавали, ако изобщо някога е съществувал. След това мога да разпространя снимката ти, без брадата, разбира се, из определени райони на Прага. Ти си бил там, аз те видях по-късно и исках да те убия. Едно девет-десетгодишно момче искаше да забие нож в гърба ти на улицата. А някои, които още са живи в Прага или Кладно, ще пожелаят да го сторят сега. Това е краят за тебе, копеле! Така че не ми говори за хора, които не са били тук снощи, а ми разкажи за единствената, която е била. Къде е тя сега?

— Аз съм един много ценен човек…

— Обзалагам се, че си. Кой друг би могъл да знае толкова много за начините да се намерят безопасни места, освен човека, който го е правил толкова добре? И кой друг би могъл да се защити по-добре от човека, който знае къде се намират толкова много други. Ти добре си се спотаил Mörder 113 113 Убиецо (нем.). — Бел.прев. ! Но не и от мене, разбираш ли? Защото на мене не ми пука! Сега, къде е Джена Карас ?

— Без да се спирам на чудовищните обвинения, които ми отправяте — изхленчи германецът — трябва да обсъдим размяната.

— Получаваш живота си — отсече Хейвлок. — Той не ме интересува. Достатъчно е да знаеш, че ме има, а аз от своя страна винаги мога да сложа край на нещата! Това са условията. Къде е тя?

— Горното чекмедже на бюрото — посочи с треперещата си ръка посредникът, без да вижда нищо иззад натрошените лещи на очилата си. — Повдигнете кутията за моливи. Там има сгънат зелен лист.

Майкъл отвори чекмеджето и извади кутията за моливи и писалки. Наистина имаше зелен лист. Беше формуляр на Колумбийския университет, Факултет по философия. С прецизни печатни букви на него беше написана информацията, за която Хейвлок беше готов да убие:

БРУСАК. МОЛБА ЗА АСПИРАНТУРА

ИМЕ: АРВИДАС КОРЕСКУ, ЗА КОХОУТЕК

МД 3, МЕЙСЪНФОЛС, ПЕНС.

— Кореску ли е името, което използва? — попита остро Хейвлок.

— Временно. Документите са само временни и ще бъдат готови след няколко часа. После ще има други… ако се наложи.

— Което означава…?

— За тях трябва да се плати. Не може нещо срещу нищо.

— Естествено, въдицата е захапана и някой започва да отпуска кордата. Сигурно рибата там е доста впечатляваща.

— Може да се каже, че имам могъщи… приятели. На много места.

— Кой е този Кохоутек?

— Славянин — каза посредникът и сви рамене презрително. — Има там ферма.

— Кога замина тя?

— Откараха я тази сутрин.

— Под какво прикритие?

— Поредният случай на изоставен беглец — нечия племенница може би — измъкнала се от Балканите или от някое друго място. Отървала се от „Мечката“, както се изразяват. Кохоутек ще й намери работа; той има връзки в текстилните синдикати.

— И тя ще започне да плаща — на двама ви — или никога няма да види документи.

— Но хората имат нужда от документи — изви Хенделман, — за да карат кола или да си открият банкова…

— Или да бъдат оставени на мира от имиграционните служби — прекъсна го Майкъл. — Това също е вярно, нали?

— Тази нация се придържа към законността, сър.

— Повдига ми се от тебе — прошепна Хейвлок, приближавайки към стола, вперил поглед в звяра от Лидице. — Бих могъл да те убия, без да изпиташ нищо, освен радост — допълни той тихо. — Можеш ли да разбереш това, философе? Но няма да го направя, защото искам да проумееш какво значи да осъзнаваш, че това може да се случи всеки ден, всеки миг. След едно почукване на вратата. Поживей така, du altes Luder 114 114 Стар тарикат такъв (нем.). — Бел.прев. . Heil Hitler .

Той се обърна и тръгна към вратата.

Зад гърба му се чу остър звук, нещо щракна. Той рязко се извърна и видя дългото острие на нож, което се насочваше към него. Посредникът беше смъкнал натрошените очила от носа си и сигурно беше измъкнал ножа от тапицерията на стола. Хейвлок скочи назад, но не преди острието да проникне през ръкава на сакото и да прониже ръката му, оставяйки червена диря върху бялата риза.

Ръката му потърси ламата под сакото. Той енергично ритна с крак пред себе си, надявайки се да улучи някаква част от тялото на германеца. И в момента, когато острието описа дъга назад, за да се стовари върху него, той рязко се отклони от траекторията му, вдигна пистолета и го насочи към лицето.