Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Стреля два пъти. Посредникът падна на пода с глава, обляна в кръв и голяма дупка вместо око.

Пистолет трябваше да даде полагаемото му се на другия пистолет от Лидице. Но това не породи радост у него; то вече беше изгубило значението си.

Оставаше само Джена. Беше я намерил! Сега тя не можеше да му попречи да стигне до нея. Можеше да го убие, но първо щеше да го погледне в очите. Това имаше значение.

Той напъха ламата под колана си, пъхна зеленото листче в джоба си и се втурна навън.

— Казва се Брусак, г-н президент — съобщи Емъри Бредфорд от кабинета си в Държавния департамент. — Мадам Режин Брусак. „Ке д’Орсе“, Външно министерство, отдел 4. Обадила се е в посолството онзи ден вечерта и е поискала радиофицирана кола в околностите на Аржантьой, с цел да бъде заловен бивш американски агент от разузнаването, с когото е трябвало да се срещне там. При крайно необикновени обстоятелства, както обяснила.

— Хейвлок?

— Поне така е казала.

— И?

— Колата обикаляла улиците на Аржантьой цялата нощ. Но никой не потърсил контакт с нея.

— И какво разказва тази Брусак?

— Била е крайно раздразнена. Твърди, че той така и не дошъл на срещата.

— Е?

— Нашите хора мислят, че лъже.

— Защо?

— Един от тях отишъл в апартамента й и задал някои въпроси. Научил, че се прибрала у дома към един часа след полунощ. Ако наистина е така — а очевидно е вярно, щом двама нейни съседи го твърдят — тогава защо не е телефонирала в посолството, за да освободи колата?

— Задали ли са й този въпрос?

— Не, сър. Нашите хора чакат инструкции. Не е обичайна практика все пак персоналът на посолството да задава тайно въпроси на служители от „Ке д’Орсе“.

Чарлс Беркуист помисли и след това с твърд глас разпореди:

— Наредете на посланик Ричардсън да се обади на мадам Брусак и по най-вежлив начин да я помоли да приеме покана да посети посолството, когато й е удобно, но възможно най-скоро, желателно в рамките на един час. Ще й бъде изпратена кола, разбира се. Да й предаде, че президентът на Съединените щати иска да разговаря с нея на поверителна тема.

— Г-н президент…

— Просто направете това, което ви наредих, г-н помощник-секретар.

— Да, сър.

— Още нещо, Емъри.

— Сър?

— Има ли развитие по другия въпрос? Относно седемдесетте дипломати, които може да са били извън града по време на испанския проблем.

Бредфорд замълча, преди да отговори. И когато го направи, личеше, че се опитва да контролира гласа си:

— До този момент липсват петима.

— Какво?

— Не исках да говоря за това до обяд, когато ще имам всичката необходима информация, но последни данни показват, че деветнайсет души не са били на местата си. Четиринайсет от тях имат основания, петима — не.

— Действай! Събери цялата информация.

— Опитвам се.

— До обяд! Разбери всичко!

Студеният дъжд от предишната нощ не беше спрял, макар да отслабваше. Небето над Овалния кабинет беше мрачно. Ако температурата паднеше, макар и само с един-два градуса, поляната около Белия дом щеше да побелее от сняг. Беркуист стоеше край прозореца и се питаше какво ли е времето в Маунтийн Айрън, Минесота. И си мислеше колко силно иска да си бъде там сега. Телефонът иззвъня. Той погледна часовника си, беше единайсет и четвърт.

— Ало?

— Разговорът с Париж, сър.

— Благодаря — Беркуист натисна червения бутон. — Мадам Брусак?

— Да, господин президент. За мене е чест, сър. Поласкана съм, че ме извикаха, за да говоря с вас. — Гласът на жената беше ясен, но тя очевидно още не беше преодоляла изненадата си. Също и страха.

— А аз съм ви безкрайно благодарен, мадам. Разпоредих да разговаряме насаме, така ли е и при вас?

— Да, господин президент. Посланик Ричардсън крайно любезно ми предостави своя кабинет. Съвсем откровено ще ви кажа, че съм озадачена.

— Имате думата на президента на Съединените щати, че ще разговаряме без свидетели, мадам Брусак. Към този телефон няма инсталирани никакви подслушвателни или записващи устройства, нито някой друг ни слуша в момента. Приемате ли моята дума, че това е така?

— Разбира се. Защо августейша личност като вас ще заблуждава един обикновен служител на „Ке д’Орсе“?

— Би могло да стане по много причини. Но не го правя.

— В такъв случай съм убедена.

— Добре. Нуждая се от сътрудничеството ви по един изключително важен и крайно деликатен въпрос. Той в никакъв случай не засяга правителството на Франция, но всяка помощ, която бихте ни оказали, в крайна сметка ще бъде в негов интерес. Отново ви давам думата си, че е така, давам думата на човека, който се намира в този кабинет.