Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Предай на Ростов, че е сбъркал.

— За Рим? За Палатин?

— За Палатин — поясни Майкъл, задавайки си за един кратък момент въпроса, дали директорът на КГБ на хиляди мили оттук ще долови зрънцето съществена истина, обвито в голямата лъжа. — Не се нуждая от безопасността в „Лубянка“.

— Значи отказваш предложението?

— Отказвам да захапя примамката.

Изведнъж някой силно блъсна вратата и изруга, после отново се чуха нови няколко удара по металната врата. Летвата изскърца по плочките, но не поддаде повече от инч, отваряйки процеп, през който вече по-ясно се чуваше гласът на нетърпеливеца, който продължаваше да блъска:

— Хей, какво, по дяволите, е това! Отворете!

Руснакът погледна към вратата; Хейвлок не реагира. Мъжът бързо заговори:

— Ако промениш решението си, на Брайънт Парк, зад Обществената библиотека има редица кофи за боклук. Сложи червен белег на най-предната от тях — предлагам ти да използваш дебел маркер или още по-добре точка с лак за нокти. След това от десет часа вечерта на същия ден се разхождай по Бродуей между Четиридесет и първа и Петдесет и трета улица, като се придържаш откъм източната страна. Някой ще установи контакт с тебе и ще ти даде адрес, на който трябва да отидеш. Извън Щатите, разбира се. Няма никакви уловки.

— Какво става там? За Бога, отворете проклетата врата!

— Струва ми се, спомена, че мога сам да определя как да предам отговора си.

— Можеш. Просто кажи на човека къде и как желаеш да стане срещата. Дай ни три часа време.

— За да подготвите мястото?

— Копелета! Отворете вратата! — силен удар в металната врата я разтвори още няколко инча и летвата пак изскърца, плъзгайки се по плочките.

Отвън се разнесе втори, по-властен глас:

— Я да видим какво става тук?

— Вратата е залостена. Не мога да вляза, но ги чувам да си говорят! Те са я залостили! — нов удар, ново изскърцване и процепът се разшири с още няколко инча.

— Ние също вземаме предпазни мерки, не само вие — каза руснакът. — Това, което съществува между тебе и Ростов, е на практика… между тебе и Москва. Ние не сме в Москва, аз не съм в Москва. И не се обръщам към полицията, когато имам проблеми в Ню Йорк.

— Хей, вие там! — извика вторият глас, слизайки в по-долен регистър на официалността. — Наистина ви предупреждавам, пънкове! Възпрепятстването на нормалната дейност по аерогарите е нарушение на обществения ред и това се отнася и до тоалетните! Ще извикам службата за сигурност! — властният глас се обърна към разгневения служител: — Ако бях на ваше място, щях да потърся друга тоалетна. Децата, които се боцкат, могат да изпаднат във възбудено състояние и да проявят склонност към насилие!

— Искам да се изпикая, човече! А гласовете на тези тук не ми звучат като детски… А, ето го полицая! Ей, ченге!

— Няма да ви чуе! Просто минава оттам. Ще отида да позвъня.

— Майната му!

— Време е! — каза Хейвлок, взе от пода сакото си и го облече.

— А моят живот? — запита руснакът. — Ще има ли труп в мъжката тоалетна?

— Искам отговорът ми да бъде предаден. И забрави за точката от лак на онези кофи.

— Ще ми върнеш ли и оръжието?

— Не съм чак толкова великодушен. Ти май забрави, че сме врагове. И то отдавна.

— Много трудно е да се обясни загубата на лично оръжие. Трябва да ме разбереш!

— Кажи им, че си го продал на свободния пазар — това е основен принцип при капитализма. Купуваш евтино — или го получаваш, без да даваш пари — и продаваш по-скъпо. „Буря“ е добро оръжие и може да донесе голяма печалба.

— Моля ви!

— Ти май не разбираш, другарю. Нямаш представа колко мошеници в Москва ще те погледнат с уважение. Хайде! — Хейвлок грубо хвана мъжа за рамото и го избута към вратата — Ритни летвата — заповяда той, мушна пистолета в колана си и взе куфарчето от пода.

Руснакът се подчини. Той настъпи парчето дърво, натисна вратата и с няколко разклащания го изтегли и ритна встрани. След това отвори вратата.

— Исусе Христе! — възкликна някакъв дебел мъж в син работен комбинезон. — Две шибани феи!

— Идват! — извика друг по риза с къси ръкави, който излезе, тичайки през вратата на офиса от другата страна на коридора.

— Май закъсняхте, г-н супервайзър — каза ококорилият се пред тоалетната служител, който не можеше да свали поглед от Хейвлок и руснака. — Ето ги шибаните пънкове! Две стари кралици, които са решили, че на паркинга е много студено.

— Да вървим! — прошепна Хейвлок и хвана руснака за лакътя.