Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Ти много бързаше… Мога ли? — руснакът се изправи до клекнало положение, придържайки ръката си, и изчака разрешение да стане.

— Добре — каза Хейвлок, като държеше „Буря“, без да го отклонява. — Искаше да се обадиш по телефона.

— Разбира се. За да предам, че съм те засякъл. А ти как би постъпил?

— Какво знаеш? Как ме намери? — Майкъл направи подканващ жест с пистолета, насочвайки го към главата на мъжа. — Ще те посъветвам да ми кажеш истината. Няма да загубя нищо, ако трупът ти остане тук.

Руснакът погледна в цевта, после в очите на Хейвлок.

— Не, не мисля, че ще загубиш особено и едва ли би се поколебал. Трябваше да изпратят някой по-млад.

— Как разбра, че пристигам с този полет?

— Не съм разбрал. И никой не беше сигурен. Но има един ранен съветски офицер от ВКР в Париж и той нямаше към кого друг да се обърне, освен към нас.

— Към фирмата за внос на „Бомарше“? — прекъсна го Майкъл. — Щабквартирата на КГБ в Париж?

Руснакът не обърна внимание на прекъсването.

— Знаехме, че имаш връзки навсякъде във френското правителство. Военното разузнаване, „Ке д’Орсе“, депутатите. И ако намерението ти е било да се измъкнеш от Франция, имаше само един начин, по който да го направиш. Прикривайки се като дипломат. Беше организирано наблюдение върху всички полети на „Ер Франс“, в чиито списъци на пасажерите имаше дипломатически служители. Навсякъде. Лондон, Рим, Бон, Атина, Холандия, цялата Латинска Америка — навсякъде. Решението ти да пристигнеш тук беше неочаквано. Особено за един „неспасяем“.

— Последното, изглежда, се е превърнало в свободно разгласявана информация.

— Е, съобщиха на определени места.

— Това ли е, за което искаше да разговаряме? Защото ако е така, Москва плаща излишни пари на очакващите ме по аерогарите.

— Нося ти съобщение от Пьотър Ростов. Той мисли, че след Рим може да го изслушаш.

— Рим? Какво общо има Рим с това?

— Палатин. Би трябвало да нямаш съмнения след това. Палатин трябваше да бъде краят за тебе.

— Така ли? — Хейвлок не откъсваше поглед от очите на мъжа, от устните му. Значи Ростов знаеше за Палатин, това можеше да се очаква. Все пак там бяха намерени тела: трупът на бивш американски агент, известен с участието си в кръвопролитни операции, и двама ранени италиански наемници, които нямаше какво да загубят, а можеха и да спечелят, ако кажеха истината. Москва не можеше да не знае. Но Ростов не знаеше за Джена Карас или Кол де Мулине, защото ако беше така, съобщението нямаше да започва със споменаването на Палатин. Защото обстоятелствата можеха да наложат пратеникът му да извика бързо: Джена Карас е жива! Кол де Мулине ! Тези две фрази биха били далече по-убедителни. — Какво е съобщението?

— Той казва, че примамката е оценена по нов начин. Сега е готов да я захапе и мисли, че трябва да се съгласиш. Казва също, че вече не ти е враг, но има други хора, които могат да ти бъдат врагове.

— Какво означава всичко това?

— Не мога да отговоря — каза мъжът, без да помръдва дебелите си вежди над дълбоко разположените очи. — Аз съм просто куриер. Посланието трябва да е ясно за тебе, не за мене.

— Но ти знаеш за Палатин.

— Новината за смъртта на един маниак се разпространява бързо, особено ако е бил твой противник и най-вече ако е отнел живота на няколко приятели… Как го бяхте нарекли? „Лекият спусък“, мисля. Романтично прозвище, напомнящо за уестърните, които, между другото, много харесвам. Но исторически погледнато, подобен тип неизменно се оказва мръсна, лишена от принципи свиня, която няма морал или идеология и е мотивирана единствено от евентуална печалба или от патологична бруталност. В тези времена такъв би могъл да стане президент на голяма корпорация, нали?

— Спести ми това. Запази го за държавните училища.

— Ростов очаква да получи отговор, но не е необходимо да го даваш веднага. Ден или два, или няколко часа, считано от този момент нататък. Можеш сам да определиш как ще го предадеш. В състояние сме да те изведем оттук. На безопасност.

Майкъл отново изгледа изучаващо руснака. Също както Ростов в Атина преди известно време, и този вярваше, че говори истината — такава каквато му беше известна, както му беше съобщена от началника му в Москва.

— И какво точно предлага Ростов?

— Казах ти. Безопасност. Знаеш какво те очаква тук. Палатин.

— Безопасност срещу какво?

— Това вече е проблем между тебе и Ростов. Защо искаш да измислям условията? И без това няма да им повярваш.