Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Санитарят започна да преплита крака, залитна напред с протегнати ръце, които слепешката търсеха вратата на линейката. После вдигна глава и изкрещя; дъждът плющеше по лицето му. Секунди по-късно той се свлече на мократа земя.

Шофьорът слезе от колата и докато заобикаляше отпред, извади стъклена ампула от джоба си. Когато стигна до санитаря, коленичи и дръпна нагоре ръкава на неподвижната ръка. После нагласи ампулата в лявата си ръка, а с дясната извади спринцовка. Малко по-късно заби иглата, натисна буталото, докато не изпразни белезникавата течност в ръката и остави иглата както си беше. Пресегна се през тялото на санитаря, притегли безжизнената ръка върху спринцовката, нагласи палеца върху буталото и я остави да се отпусне в естествено положение.

Мъжът се изправи, съзрял в полумрака разпръснатите банкноти, част от които бяха затиснати от тежестта на тялото. Обърна се и отвори вратата на линейката. Купето беше чисто и подредено, както подхождаше на доверен служител от военноморската болница „Бетезда“. Извади малкия автоматичен пистолет и го хвърли на седалката. После бръкна във вътрешния джоб на палтото си и прерови съдържанието му: още четири стъклени ампули — две пълни и две празни. Провери етикетите, на всеки от които пишеше едно и също:

Военноморска болница „Бетезда“

Лекарствено средство под контрол

Съдържание: C 17H 19NO 3H 2O

MORPHINE

Извади ампулите и ги пусна на пода на линейката.

Порив на вятъра в този момент понесе пелената на дъжда под наклон. Човекът повдигна ръка към шапката си, но закъсня. Подхваната от вятъра, тя литна от главата му и се заби странично в неговата кола. Той прекоси тревата, за да я вземе. Дори в мрака лесно се забелязваше белият кичур във вълнистата му черна коса.

Николай Петрович Малейков беше раздразнен и капките, стичащи се по челото му, бяха само една от причините за това. Притискаше го недостигът на време. В ролята си на помощник държавен секретар Артър Пиърс трябваше да се преоблече и да добие представителен вид. За човек с неговото положение в правителството на Съединените щати беше недопустимо да тича в пороя из калта, а трябваше да телефонира за лимузината си в минутата, когато се върнеше у дома. Беше приел поканата на британския посланик за по едно питие късно през нощта: ОПЕК отново създаваше проблеми и все някой трябваше да се грижи за държавните дела.

Не беше точно онова, което Москва желаеше от него, но не можеше да махне с ръка на шанса да научи повече за англо-американската петролна стратегия. Всяка подобна информация трябваше да доведе „Военная“ по-близо до желаната власт по пътя, начертан от Ягода още преди половин век. Но единствено човекът, когото той не можеше да намери, онзи, който знаеше тайната на Ентъни Матиас, би могъл да отведе „Военная“ до постигането на крайната цел… за доброто на света.

Артър Пиърс, отгледан като дете на фермери в Айова, но роден в руското село Раменское, свърна към колата си в дъжда. Нямаше време за умора, защото загадката все още не беше решена. Поне не от него.

Посланик Адисън Брукс погледна втренчено Бредфорд, който седеше от другата страна на масата.

— Казахте, че този агент знае кой е Парсифал и е знаел за него, преди да научим ние! — възкликна той. — Какви основания имате за подобно необикновено заявление?

— Коста Брава — отговори помощник-секретарят. — И събитията през последните седемдесет и два часа.

— Опиши ги — заповяда президентът.

— За последните часове на драмата при Коста Брава Хейвлок е разполагал с радиостанция, настроена от техниците на ЦРУ в Мадрид на определена честота. Те са изпълнявали сляпо заповедта и не са имали никаква представа какво е предназначението на предавателя и кой ще го използва. Както знаете, цялата операция в Коста Брава е била под контрола на един човек на име Стивън Маккензи — служител на ЦРУ с най-голям опит в провеждането на черни операции, което е било гаранция за запазване на тайната.

— Напълно — прекъсна го Беркуист. — Маккензи е починал от сърдечен удар три седмици след като беше изтеглен от Барселона. Няма нищо подозрително. Лекарят е уважаван, добре известен медик, който беше подробно разпитан. Смъртта на Маккензи се дължи на естествени причини.

— Само той е знаел подробностите — продължи Бредфорд. — Наел е лодка, двама души и блондинка, говореща чешки, която трябвало да изпищи в далечината — и в тъмнината — по време на мрачната сцена, разигравана на плажа. И трите наети лица са били от утайката на обществото: дребни пласьори на наркотици и проститутка, съгласили се да участват за солидно възнаграждение. Не са задавали никакви въпроси. Хейвлок е предал сигнала, използвайки кода на КГБ, като мислел, че се свързва с хора от групата на Баадер-Майнхоф в лодка, намираща се в морето. Маккензи прехванал съобщението със скенера си и дал своя сигнал на лодката да се приближи. Няколко минути по-късно Хейвлок видял със собствените си очи онова, което ние искахме да види… или е помислил, че е видял. С това операцията в Коста Брава завършила.