Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Обясненията ви ни впечатляват — каза Брукс.

— През последните три месеца ми се наложи да изкарам няколко експресни курса. А благодарение на разпореждането на президента бях облагодетелстван от това, че имах на разположение най-светлите умове в разузнаването.

— Причината за моята заповед не беше обяснена — прекъсна го Беркуист и преди да се обърне към Бредфорд, изгледа двамата по-възрастни мъже. — Добре, значи убедихте се, че шифърът на КГБ е автентичен.

— Всъщност това беше най-инкриминиращият документ в куфарчето, защото не би могъл да бъде подправен. Ето как името й беше пуснато през мелачката на Централното разузнаване, а тя мели много ситно — Бредфорд направи пауза. — Не знам дали ви е известно, генерале, г-н посланик, но това беше моментът, в който излязох на сцената. Не съм желал да бъда включван — издириха ме хора, с които бях работил по време на Джонсъновата администрация… и в Югоизточна Азия.

— Останки от благосклонните представители на разузнаването във Виетнам, които са се задържали в Управлението? — попита Холярд не без сарказъм.

— Да — отговори помощник-секретарят, но в отговора му не прозвуча чувство за вина. — Двама души, чийто огромен опит в провеждането, на тайни операции им е дал възможност да се превърнат в контрольори на информатори, са дълбоко законспирирани в съветския апарат. Една нощ те ми телефонираха у дома, казаха, че се намират в някакъв местен бар наблизо в Беруин, и ме попитаха дали не искам да им направя компания на по едно питие, за да си припомним миналото. Когато им отговорих, че е късно, онзи, с когото говорехме по телефона, изтъкна, че е късно и за тях, а Беруин Хайтс бил далече от Маклийн и Ленгли. Разбрах намека и отидох.

— Не бях чувал тази история — прекъсна го бившият посланик. — Следва ли да направя извода, че тези лица не са използвали обичайните канали, а вместо това са установили директен контакт с вас?

— Да, сър. Бяха много обезпокоени.

— Да благодарим на Бога за това общуване на старите грешници — каза президентът. — Когато се върнаха към обичайните канали, постъпиха както си му е редът. Обявиха, че тази работа е извън компетенцията им. Оттеглиха се и оставиха нещата в ръцете на Бредфорд.

— Информацията, която им е била поискана за Карас, е била обикновено запитване за данни от разузнаването — каза Холярд. — Защо това би ги обезпокоило?

— Защото запитването е било направено в силно негативен тон, предполагащ, че субектът е твърде дълбоко законспириран, за да попадне в полезрението на ЦРУ. Подразбирало се е, че тя ще бъде намерена за виновна, независимо от данните, които Управлението би могло да изрови за нея.

— Значи те са се възмутили от арогантността? — подсказа Брукс.

— Не, те са свикнали на подобно отношение от Държавния департамент. Причината за безпокойството им била в това, че направеното предположение не било възможно да е истина. Те установили контакт с пет различни източника в Москва — действащи независимо един от друг — агенти къртици, които имали достъп до всяко черно досие в архивите на КГБ. И всеки от тях върнал негативен отговор. Тя била чиста, но някой в Департамента искал да я изкара мръсна. Когато единият от двамата, за които стана дума, направил рутинно обаждане по телефона до един от съветниците на Матиас, за да получи повече информация от „Кон Оп“, просто му било отговорено да изпрати непродуктивен доклад — Департаментът разполагал с цялата необходима информация. С други думи, бесилото й било предопределено, независимо какво щяло да съобщи Управлението, и моят човек имал съвсем определеното подозрение, че каквото и да изпрати в Департамента, то ще се загуби в архивите. Но Джена Карас не е част от КГБ и никога не е била.

— Какво обяснение дадоха твоите хора на шифъра на КГБ? — попита военният.

— Според тях доставен е от някого в Москва — обясни Бредфорд. — Някой, който работи със или за Матиас.

И отново над подиума надвисна тишина, която подсказваше немислимото. И отново тя бе нарушена от генерала:

— Ние изключихме тази възможност! — извика той.

— Аз съм склонен да я обсъдим отново — отговори тихо Бредфорд.

— Ние я обсъждахме до пълното й изчерпване — каза Брукс, гледайки Бредфорд в очите. — И практически, и чисто концептуално в подобна теория няма рационално зърно. Матиас е неотделимо свързан с Парсифал — те и двамата съществуват благодарение един на друг. Ако Съветският съюз подозира за съществуването на Парсифал, десет хиляди ядрени бойни глави ще бъдат изведени на позиция, за да унищожат половината ни градове и всичките ни военни съоръжения. Руснаците няма да имат друг избор, освен да ги изстрелят и да оставят въпросите си към нас за след първия удар. Нашето разузнаване разполага с агенти, които ще ни предупредят за всякакви маневри в ракетното им оръжие, но до момента не са ни известили за такова нещо. С вашите думи, мистър Бредфорд, времето е единственото нещо на наша страна.