Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Да, сър — Бредфорд вдигна поглед. — Ние стигнахме до извода, че целта на Матиас е била да принуди Хейвлок да напусне, да извади стария си студент и един от най-способните си мъже от състава на „Консулски операции“. Това вече сме го дискутирали — не знаехме защо го прави тогава, продължаваме да не знаем и сега.

— Но ние приехме нещата — поясни Беркуист — защото не знаехме нищо повече. Можеше да става дума или за един дипломатически служител, който се е пречупил, или за измама… за нещо по-лошо от измама. Например лакей на Матиас, който желае смъртта на една жена, за да продължи да работи за великия мъж зад граница. О, и то каква работа! Емисар на свети Матиас. Дали не беше император Матиас, властелин на всички щати и територии на републиката?

— Успокой се, Чарли — Холярд докосна ръката на президента. Никой друг в стаята не можеше да си позволи толкова интимен жест. — Това приключи. Събрали сме се по друга причина.

— Ако не беше този кучи син Матиас, нямаше да сме тук! Точно това ми е трудно да му простя. А може би и светът един ден трудно ще може да му прости… ако изобщо остане някой жив да си спомня.

— Ще позволите ли да се върнем към тази много по-заплашителна криза, г-н президент? — обади се тихо Брукс.

Беркуист се облегна и отново погледна първо към държавника аристократ, после към генерала.

— Когато Бредфорд дойде при мене и ме убеди, че има всички признаци за предателство на най-високо ниво в Държавния департамент с участието на великия Ентъни Матиас, аз реших да се обърна към вас двамата… само към вас двамата. Поне засега. И за мене ще е най-добре да мога да преглътна вашата критика, защото вие няма да ми я спестите.

— И мисля, че по тази причина сте се обърнали именно към нас, сър — каза Холярд.

— Ти си голяма работа, Мал. — Президентът кимна към представителя на Държавния департамент. — Извинявам се. Е, добре, както не знаехме тогава, така не знаем и днес защо Матиас е искал да извади Хейвлок от играта. Но Емъри ни очерта сценария.

— Един невероятен сценарий — съгласи се Бредфорд и постави длани върху документите пред себе си, тъй като повече нямаше нужда от тях. — Разработката на Матиас срещу жената на име Карас се отличава с безукорна изобретателност. Един разкаял се терорист от групата на Баадер-Майнхоф изведнъж решава да потърси опрощение на греховете си; той обявява, че е готов да изтъргува информация срещу отвеждане на безопасно място и отмяна на смъртната му присъда. Бон се съгласява — неохотно — и ние купуваме онова, което той има да ни разкаже: жената, която сътрудничи на нашия служител за „Кон Оп“ в Барселона, всъщност е агент на КГБ. Описва ни метода на получаване на заповедите от нея, в който се предвижда предаване на ключ, и ние намираме малко куфарче, оставено на съхранение в гардероба на една аерогара — нейното куфарче — което се оказва натъпкано с всичките необходими улики, за да бъде обвинена. Между тях има подробен анализ на съвместната й работа с Хейвлок през последните пет седмици, подробни отчети, секретна документация, върната от Хейвлок в Държавния департамент, както и копия от текущите шифри и радиочестоти, които използваме за оперативна работа. В тази пътна чанта намираме също инструкции от Москва, включително шифър на КГБ, който й е даден, за да влезе във връзка с резидентурата на КГБ за Северозападния сектор, ако се наложи. Изпробвахме шифъра и получихме автентичен отговор.

Брукс вдигна лявата си ръка малко над масата с жест на човек, който е свикнал да взема думата.

— Генерал Холярд и аз сме запознати с голяма част от това, което ни разказвате, макар и не в детайли. Предполагам, че има някаква причина да преразказвате историята с такива подробности?

— Има, г-н посланик — съгласи се Бредфорд. — Свързана е с Даниел Стърн. Моля ви, имайте още малко търпение.

— В такъв случай, докато не сте преминали на нещо друго — обади се генералът, — обяснете ни как проверихте този шифър на КГБ.

— Като използвахме трите основни морски честоти за този район на Средиземноморието. Това е стандартната процедура на Съветите.

— Не е ли много просто за хора като тях?

— Не съм експерт в тази област, генерале, но бих казал, че е точно обратното: много изобретателно. Изучих начина, по който постъпваме ние — трябваше да го направя — и не съм сигурен, че го правим по-добре от тях. Честотите, които ние избираме, обикновено са по-слабите, те невинаги са чисти и лесно могат да се заглушат, ако бъдат разкрити. Естествените морски канали не могат да се подправят и колкото и да са натоварени, шифрованите съобщения, изпратени по тях, стигат по предназначение задоволително бързо.