Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Те казаха, че assassine pazzo — луд човек, убиец — е подкарал камиона като подивял по моста и изчезнал от погледите им. Трябва да е бил Хейвлок. Обявено е издирването му из всички провинции — градовете и селата по цялото средиземноморско крайбрежие. Той е работил в района, ще се обади на някого и тогава ще го открият. Говори се, че е ранен; ако е така, няма да стигне далече. Предполагам, че това е въпрос най-много на ден-два, и бих искал да съм там, за да го хвана лично.

— Отново напълно разбираемо — обади се Бредфорд. — И искаме да ви благодарим за съдействието, което ни оказахте тази вечер. Обясненията ви бяха много стегнати и ни помогнаха. Сега можете да вървите и ви желаем успех.

Мъжът се надигна от стола, кимна непохватно и тръгна към вратата. Там се спря, докосна лепенката на лявата си буза и се обърна отново към представителите на властта на подиума.

— Заслужавам си пластичната операция — промълви той.

— Сигурен съм, че е така — отговори помощник-секретарят.

Агентът наблюдател от Кол де Мулине отвори вратата и излезе в коридора. В мига, когато вратата се затвори, Холярд се извърна към Бредфорд и извика:

— Свържете се с Рим! Вземете онези дневници и открийте кой е тази Двусмисленост ! Нали това се опитвахте да ни кажете? Това е връзката с Парсифал!

— Да, генерале — отговори Бредфорд. — Кодовата дума „Двусмисленост“ е измислена от директора на „Консулски операции“ Даниел Стърн, чието име се появява в дневниците на посолството, записано там от първия аташе Хари Уорън. Уорън е бил пределно ясен при въвеждането — прочетоха ми извадката. Той е написал следното… — помощник-секретарят вдигна един лист: — „Код: «Двусмисленост». Субект: М. Хейвлок. Очаква се вземане на решение.“

— „Очаква се“? — попита Брукс. — А кога е било взето то?

— Според дневниците на посолството изобщо не е било взимано. Няма други бележки от същата нощ, които по какъвто и да е било начин да имат отношение към „Двусмисленост“, Хейвлок или екипа в Кол де Мулине.

— Това не е възможно — отсече генералът. — Нали чухме този човек. Дадено е било разрешение операцията да започне със съответния оторизационен код. Беше ни казано съвсем ясно. Трябва да е имало обаждане по телефона.

— Имало е.

— Да не казвате, че записът е бил изтрит? — поинтересува се Брукс.

— Изобщо не е бил направен — обясни Бредфорд. — Уорън никога не го е правил.

— Тогава свържете се с него — настоя Холярд. — Притиснете го. Той знае с кого е говорил. По дяволите, Емъри, хващайте телефона. Та това е „Парсифал“! — той се завъртя в стола си и се обърна към стената: — Г-н президент!

Не се чу никакъв отговор.

Помощник-секретарят размести листата пред себе си и отдели тънък плик измежду тях. Отвори го, извади втора снимка и я подаде на бившия посланик. Брукс я погледна и рязко пое дъх още при първия поглед. После мълчаливо я подаде на Холярд.

— Боже… — Холярд постави снимката под лъча на настолната лампа. Образът беше зърнист — резултат от работата на комуникационната техника — но напълно ясен. Беше снимка на труп, поставен на бяла маса, с окървавени разкъсани дрехи, с лице, което беше премазано, но избърсано достатъчно добре за идентификация. Лицето на мъртвия човек бе същото както на първата фотография, която Бредфорд беше показал на агента от Кол де Мулине само преди няколко минути. Лицето на Хари Уорън, първи аташе за „Консулски операции“, Рим.

— Беше изпратено по факса днес в един следобед. Това е Уорън. Бил е прегазен на „Виа Фраскати“ в ранна сутрин преди два дена. Имало е свидетели, но те не могли да помогнат много, освен с показанието, че въпросната кола е била с мощен двигател, който бил форсиран преди това, сигурно за да се набере скорост непосредствено преди удара. Който и да е шофирал, не е оставил нищо на случайността: улучил е Уорън в момента, когато се е качвал на тротоара, и го забил в стълб на уличното осветление, без да мисли за щетите по колата. Полицията я издирва, без да разчита на успех. Сигурно вече е на дъното на някоя река сред хълмовете.

— Значи следата се прекъсва — Холярд бутна снимката към Брукс.

— Скърбя за този човек — обади се помощник-секретарят — но не съм уверен колко надеждна следа би се оказал.

— И някой друг е мислел така — каза военният.

— Или просто е прикривал фланга си.

— Какво искате да кажете? — запита Брукс.

— Който и да е бил последният обадил се, за да разреши провеждането на операцията, той не е могъл да знае какво е казал вече Стърн на Уорън. Ние знаем само, че решение не е било взето.