Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Освен всичко друго аз работих с Хари Уорън повече от две години. Познавам гласа му.

— Просто гласа му?

— И телефонния му номер в Рим. Това е директна линия в стаята за радиовръзка в посолството и този номер е строго секретен, сър. Това също ми е известно.

— А обърнахте ли внимание в момента, когато той ви даваше последните указания, дали не се намира под натиск? Дали прави това доброволно?

— Не, сър, в никакъв случай.

— Такава мисъл изобщо не ви мина през главата?

— Ако ситуацията беше такава, той щеше да ми каже.

— С опрян в челото пистолет? — попита Холярд. — Как?

— Съществува предварително уговорен код и той го използва. Нямаше да го направи, ако имаше нещо нередно.

— Обяснете това, ако обичате — каза Бредфорд. — Какъв код?

— Дума или фраза, която е измислена във Вашингтон. Използва се при свеждане на решения, целта е, без да се използват имена, да стане ясно, че решението е взето от упълномощени за това лица. Ако имаше нещо нередно, Хари нямаше да използва кодовата фраза и с това щеше да ме уведоми, че има нещо смущаващо. Щях да запитам за нея и той щеше да ми отговори с друга. Но той не го направи и аз не запитах. Той сам използва правилната дума.

— И какъв беше кодът за Кол де Мулине? — поинтересува се Емъри Бредфорд.

— „Двусмисленост“, сър. Съобщена ни беше директно от „Кон Оп“, Вашингтон, и трябва да присъства в дневниците за проведените от посолството телефонни разговори, в архивата.

— И това е доказателството за оторизация — констатира Бредфорд.

— Да, сър. Дати, времена, кой е дал разрешението — тези неща ги има в дневниците.

Бредфорд вдигна снимка на мъжко лице с размер осем на десет инча и нагласи лампата, за да се види по-добре.

— Това ли е Хари Уорън?

— Да, сър. Това е Хари.

— Благодаря — помощник-секретарят остави снимката на масата и отбеляза нещо в края на листа с бележките си. — Нека се върнем малко назад; има нещо, за което не съм сигурен дали е напълно ясно. Става дума за жената; тя е трябвало да премине границата, без да й се случи нищо, ако е възможно. Правилно ли съм ви разбрал?

— Ключовите думи бяха „ако е възможно“. Никой нямаше да рискува нищо заради нея. Тя беше просто игла.

— Игла?

— Която да забодем в Съветите. И да покажем на Москва, че номерът им не минава.

— С други думи, че тя е инструмент на руснаците. Някаква жена с подобна външност — може би след съответната пластична операция — която руснаците са показвали на подходящо подбрани места пред Хейвлок, позволявайки му да се приближи до нея, но никога достатъчно близо, за да я хване. Това ли имате предвид?

— Да, сър.

— И целта е била да се доведе Хейвлок до състояние на психическа неуравновесеност, до решението да избяга при тях?

— Да, да го побъркат, сър. Мисля, че успяха — беше обявен за „неспасяем“ във Вашингтон.

— От „Двусмисленост“?

— От „Двусмисленост“, сър.

— Чиято самоличност може да бъде разкрита чрез телефонните дневници в посолството.

— Да, сър. От дневниците.

— Значи е било установено извън всякакво съмнение, че жената на моста не е била Джена Карас.

— Това не подлежи на съмнение. Тя беше убита в Коста Брава и всички знаеха този факт. Самият Хейвлок беше агент наблюдател на онзи плаж. И полудя.

Посланик Брукс постави шумно молива на масата, наклони се напред и изучаващо изгледа човека от Кол де Мулине. С острия звук и рязкото движение той не само прекъсна събеседника, но и изрази своето възражение:

— Цялата тази операция не ви ли се стори… необичайна, за да не кажем нещо повече? Ще бъда откровен: беше ли екзекуцията единственото решение? Изхождайки от онова, което сте знаели — да предположим, че сте го знаели — не бихте ли се опитали да заловите този човек, да спасите живота му; да го върнете тук за нужното му лечение?

— С всичкото ми уважение към вас, сър, това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Джон Огилви опита в Рим и остана на Палатин. Доколкото ни е известно, Хейвлок уби трима души на онзи мост, други двама може би също вече са мъртви. Той заби ножа си в лицето ми… той е луд. — Агентът замълча, но не беше свършил. — Да, сър. В резултат на всичко ние просто трябваше да го убием. Този мъж е „неспасяем“ и това няма нищо общо с мене. Аз изпълнявам заповеди.

— Безкрайно позната фраза, сър — каза Брукс.

— Но оправдана при създалите се обстоятелства — намеси се Бредфорд бързо, написа думата Двусмисленост на листа пред себе си и продължи преди някой друг да успее да проговори или да възрази: — Какво стана с Хейвлок? Научихте ли нещо?