Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Това не сваля подозренията от мене, нали?

— Напротив. Ти си разкрит и лъжата е разбрана.

— Но тогава защо не е било обявено издирване и за мен?

— Било е или по-точно вече е обявено. Отпреди пет дни.

Пет дни, помисли си Хейвлок. Палатин.

— Но ти не си знаела за това.

— Знаеха онези в „Ке д’Орсе“, на които си известен като служител за свръзка с американското правителство. Беше само въпрос на време кога името ти щеше да се появи на бюрото ми за сведение. Защото както ти, така и аз не сме споменавали един за другиго в отчетите ни. Такова беше споразумението помежду ни.

— Оказа се, че сме взели правилно решение. Обявеното издирване свързано ли е с нещо специфично? Наричат ли ме по някакъв начин?

— Не. Само се подчертава, че трябва да бъдеш открит и това се поставя като проблем за вътрешната сигурност. И отново в главата ми се зароди предположението: ти или си избягал оттатък, или си разкрит като двоен агент, който е лъгал началниците си и накрая е изчезнал. Нямаше значение за кое от двете става дума. Понеже се касаеше за Джена Карас, ти беше враг и в двата случая. И когато се обадих в посолството, получих потвърждението.

— А, забравих за това. Обявен съм за опасен.

— Ти си опасен. За някого. Проверих в Лондон, Брюксел, Амстердам и Бон. И двете съобщения за обявено издирване са били разпратени, и двете са с максимален приоритет, но това е направено по такъв начин, че да не се свързват едно с друго.

— Ти все още не си отговорила на въпроса ми. Защо я изпрати в Щатите?

— Току-що ти отговорих, но ти не ме слушаш. Нейното издирване — а вече и твоето — се концентрира в Европа. Рим, Средиземноморието, Париж, Лондон… Бон. Районът на издирване се разширява на север, като се предполага, че се стремите да се придвижите към Източния блок. Там са насочени усилията, там са разпръснати агентите, там са мобилизирани ресурсите. И те и не помислят да надзърнат в задния си двор.

— Кога замина тя?

— В три и половина днес следобед… вече вчера следобед. С полет на „Ер Франс“ за Ню Йорк, дипломатически статус, под име, извадено от закрито досие — абсолютно чисто, разбира се.

— И неизвестно.

— Да, но това е без значение. Името ще бъде променено.

— Каква е уговорката?

— Тя трябва да се срещне с един човек и без съмнение вече го е направила. Той ще организира каквото е необходимо и уговорката ни с него е да не се интересуваме от детайлите. Вие също разполагате с такива хора тук — в Париж, Лондон, Амстердам, навсякъде. И тези хора не разговарят с нас.

— Да, съдържателите на квартирите за препращане — каза Хейвлок — които насочват изпратените хора на безопасни места, осигуряват документите за самоличност, намират семействата, където тези хора да се настаняват, и избират крайно внимателно градовете, в които това да стане. Заплащаме им чрез непосветени в играта куриери и след като контактът се осъществи, повече не се интересуваме. Просто не сме чували за тях и законът е да не се коментират. Но проблемът има и друга страна, нали: ние наистина не знаем каква е по-нататъшната съдба на хората, които изпращаме.

— Когато става дума за безопасно прехвърляне на хора, задълженията ни се изчерпват с това. Хората не искат от нас нищо повече, а и ние не предлагаме нищо допълнително. Такова е мълчаливото споразумение между двете страни. И мога да кажа за себе си, че никога не съм проявявала любопитство.

— Аз не съм любопитен , Режин, аз просто не знам какво да мисля! Сега вече съм наблизо и мисля, че мога да я намеря! За Бога, помогни ми! При кого я изпрати?

— Искаш прекалено много, Майкъл. Искаш от мене да предам доверието, което ми е оказано и което съм се заклела никога да не предам! Изправяш ме пред опасността да загубя човек, на който държа особено.

— Но аз мога отново да загубя нея ! Погледни ме! Кажи дали не бих направил същото заради тебе! Ако се отнасяше до съпруга ти и аз съм там и Гестапо дойде за него… погледни ме и ми кажи не бих ли ти помогнал?

Брусак затвори очи за миг, като че ли беше ударена.

— Аналогията е болезнена, но в нея има някаква истина. Ти толкова приличаш на него… Да, мисля, че би ми помогнал.

— Изведи ме от Париж. Веднага. Моля те!

Режин отново замълча и очите й неспокойно разглеждаха лицето му.

— По-добре би било, ако го направиш сам. Знам, че можеш.

— Но ще ми трябват дни! Ще трябва да се промъквам през задната врата… откъм Мексико или Монреал. Не мога да си позволя да губя време за такива неща. Още повече че с всеки миг тя се отдалечава. Знаеш какво може да се случи. Тя може просто да потъне, придвижвайки се от едно място към друго и никой няма да обели и дума за това. Ще изчезне и никога вече няма да я намеря!