Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Да. Там тя видяла едно подивяло животно, което се опитало да я убие на кея…

— Но това не беше тя! Как е могла да помисли, че съм я сбъркал с друга? Боже, беше някаква шибана курва от пристанището! — Майкъл се сепна, не биваше да губи контрол над себе си.

— Тя е видяла каквото трябва — обясни възрастната жена спокойно. — Не е могла да знае какво става в главата ти в онзи момент.

— Как се е досетила, че ще я последвам в Чивитавекия? Един човек спомена, че му била казала, че сигурно ще разпитам шофьорите на таксита. Но не го направих. Имаше стачка и на улиците бяха излезли малко таксита.

— И все пак таксита е имало, а според нея ти си един от най-добрите преследвачи. Ти сам си я научил, че най-добрият начин да се измъкнеш от дадена страна незабелязано е да отидеш по време на сутрешната бъркотия на някое пристанище. Там винаги ще се намери някой, който да предложи срещу добро възнаграждение свободно местенце, та макар и в трюма. Разпитала някои хора във влака, като се представила за съпруга на полски моряк от търговската флота. Хората не са глупави, разбрали какво й трябва: поредното семейство, което се изплъзва от прегръдката на Мечката. „Чивитавекия, казали й те, опитайте през Чивитавекия!“ Предположила, че може да стигнеш до същия извод, и взела съответните предпазни мерки. И била права, защото ти си пристигнал там.

— По друг начин — обясни Хейвлок, — само защото някакъв кондуктор в третия вагон на влака си спомни за една bella ragazza .

— Начинът е без значение; тя е взела мерки, но решила да наблюдава как ще се развият нещата. Както ти казах, тя е забележителна жена! Да извърши всичко това без никаква паника, да разработи стратегията сама… наистина забележително. Мисля, че ти си великолепен учител, Майкъл!

— Тя имаше десетгодишен опит, преди да се срещнем. Имаше много неща, на които самата ме учеше. Ти си й дала дипломатическо прикритие със съответната легенда. Къде замина? С какво друго й помогна?

— Как разбра за всичко това?

— Не ме карай да плащам тази цена, аз и без това съм му задължен. Нека по-добре да ви свържа. Не се мъчи да го вербуваш, използвай го такъв, какъвто е. Няма да съжаляваш, ако ме послушаш, но искам да имам гаранцията.

— Това е справедливо искане. Талантът трябва да се използва, а аз уважавам човека, който дава препоръката. И помня за Бон!

— Къде замина?

— Тя отпътува за най-безопасното място на света за нея, като изключим няколкото усамотени острова в Тихия океан. За Съединените щати.

Хейвлок изгледа изненадано възрастната жена.

— Как стигна до този вариант?

— Прегледах телеграмите със секретна кореспонденция от вашия Държавен департамент, като се интересувах дали в тях не се споменава Джена Карас. И наистина срещнах името й. Едно-единствено споменаване от десети януари в телеграма, в която се детайлизират събитията от Коста Брава. Описана е като инфилтратор, заловен в контракапан, загинала по време на операцията. Смъртта й била потвърдена от докладите на двама независими наблюдатели и на базата на съдебномедицинска експертиза на окървавените й дрехи. Следствието по случая е прекратено, тъй като „Консулски операции“ били удовлетворени от дадените обяснения.

— Знам как става това — промълви Майкъл: — Слушам, сър! Следващият казус, ако обичате.

— Историята беше крайно съмнителна, разбира се. Визуалното наблюдение можеше да е резултат на заблуждение, но експертизата работи с веществени доказателства. А такива не би могло да има, поне не по законен начин. Джена Карас не само беше съвсем жива и седеше в кабинета ми, а и изобщо не бе стъпвала на онзи плаж в Коста Брава. По този начин съдебномедицинската експертиза се превръщаше в лъжа и някой много добре е знаел това — някой, който е искал лъжата да бъде възприета като истина — Брусак замълча и след малко продължи: — Мислех, че този някой си ти. Организирал си операцията и ликвидирането е станало, както е било планирано. Ако си се продал на Съветите, какво по-убедително доказателство за това можеше да има от даденото от Държавния департамент? А ако си изпълнявал инструкциите от Вашингтон, то не би могъл да допуснеш те да помислят, че си се провалил.

— Разбирам какво искаш да кажеш, особено в светлината на онова, което ти е обяснила Джена.

— Но аз не бях доволна, защото нещата се обясняваха някак прекалено просто, и затова реших да поразровя случая. Отидох в информационния център и въведох името й, за да получа справка за тайните операции през последните три месеца. Резултатът беше необикновен. Тя беше участвала в не по-малко от дванайсет операции, но данните за тях в нито един от случаите не бяха подадени от Държавния департамент. Информацията е била въведена на базата на телеграми от ЦРУ, които до една бяха крайно странни. Във всички ставаше дума за едно и също: правителството на САЩ обявява издирване на жена с описанието на Джена, която може би използва името Карас… Но тази фамилия беше едва третата или четвъртата в списък от половин дузина фалшиви имена. Издирването се извършваше като строго секретна и широкомащабна операция и се искаше максимално съдействие. Странно, почти аматьорско поведение. Сякаш един от секторите на вашите разузнавателни служби не искаше другият сектор да научи какво става.