Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Брусак стоеше неподвижно, гледаше го напрегнато и изучаваше лицето му, сякаш се опитваше да проникне в съзнанието му. Взе оръжието и го насочи към главата му с безмълвен въпросителен поглед. Накрая изкривените черти на лицето й се изгладиха и враждебността й се смени с удивление. Безкрайно бавно тя отпусна пистолета надолу.

— C’est incroyable! 105 105 Това е невероятно (фр.). — Бел.прев. — прошепна тя. — Значи това е истината?

— Самата истина.

Режин погледна часовника си.

— Vite! 106 106 Бързо (фр.). — Бел.прев. Трябва да се махнем оттук. Ще пристигнат буквално след минути и ще претърсят всичко наоколо.

— Къде? Не виждам таксита…

— Метрото. Ще го вземем до „Рошеро“. Там има малък парк, където можем да поговорим.

— А твоите хора? Какво ще им обясниш?

— Ще им кажа, че е било проверка на готовността им да действат — каза тя и го хвана под ръка, докато тръгваха по тротоара към осветения вход на спирката на метрото. — Че съм искала да се уверя как биха реагирали в дадена ситуация. Донякъде е логично: късно е, те са сдали дежурството си, а и нали съм кучка!

— Все пак остава посолството.

— Знам, опитах се да предвидя всичко. Ще трябва да помисля за тях.

— Може би ще обясниш, че така и не съм се появил на срещата — предложи Хейвлок и разтри внимателно рамото си, доволен, че болката започва да го отпуска.

— Благодаря.

Малкият парк на „Денфер Рошеро“ представляваше парче затревена площ с каменни скамейки, дървета с грижливо оформени корони и посипана с чакъл алея, която обикаляше малко езеро с фонтан в центъра. Единственият източник на светлина бе лампата на уличното осветление, на трийсет фута от тях, слабите лъчи, на която едва проникваха през листата на дърветата. Седнаха един до друг на студената скамейка. Майкъл разказа на Брусак онова, което беше видял — и другото, което не беше видял — на Коста Брава. Накрая трябваше да зададе въпроса:

— Тя каза ли ти какво се случи?

— Била е предупредена и й е било наредено да изпълнява указанията.

— От кого?

— Високопоставен правителствен служител от Вашингтон.

— Как е могла да приеме неговите обяснения?

— Бил й е представен от друг, който се идентифицирал пред нея като първи аташе за „Консулски операции“ в Мадрид.

— Консулски… Мадрид? А аз къде съм бил тогава?

— В Мадрид.

— Боже мой, колко точно са го планирали!

— Какво?

— Цялата им проклета операция! Какви указания е получила?

— Да се срещне с един човек същата нощ и да напусне Барселона с него.

— И направила ли го е?

— Не.

— Защо не?

— Изплашила се. Така както ми го обясни, сторило й се, че светът рухва около нея. Решила, че не може да вярва на никого. И избягала.

— Слава Богу. Не знам кого са убили на плажа онази нощ, но това е трябвало да бъде Джена. И това прави нещата още по-грозни. Коя ли е била другата? Естествено, някоя, която не е имала и най-малка представа в какво се забърква. Докарват една жена и й казват да си поиграе на фризби в лунната нощ, а после ненадейно стрелят в нея и тя умира, осъзнавайки, че това е краят. Боже в небесата, какви хора са те?

— Можеш да разбереш чрез Мадрид. Аташето от „Консулски операции“.

— Не мога да го направя. Това е поредната лъжа, която са й сервирали. В Мадрид не съществува отдел на „Консулски операции“. Обстановката там не е подходяща за това. По тази причина действат от Лисабон — на около час път.

Режин замълча, продължавайки да го гледа. След малко проговори:

— Какво става всъщност, Майкъл?

Хейвлок наблюдаваше фонтана, който бликаше от тъмните води на езерото. Водната му струя спадаше, умираше — нечия ръка някъде наблизо въртеше крана, за да го спре за остатъка от нощта.

— В моето правителство действат лъжци, заели много високи постове. Успели са да проникнат там, където мислех, че това е невъзможно. Сега контролират нещата… убиват… лъжат. А някой в Москва работи заедно с тях.

— Москва ли? Сигурен ли си в това?

— Сигурен съм. Според един човек, който не се страхуваше да умре, но не можа да понесе мисълта, че ще изживее живота си по начина, който му обещах. Някой в Москва, за когото началниците в КГБ не подозират, е в контакт с лъжците.

— Но с каква цел? Ти ? Да унищожат доверието в тебе, а после да те убият? Да ликвидират последиците от някоя твоя задача, като очернят досието на един мъртъв човек?

— Не става дума за мене. Аз съм само част от играта. И макар в началото да съм бил без значение, сега изведнъж съм станал важен за тях. — Хейвлок се обърна и погледна Брусак; чертите на лицето й сега бяха меки и в погледа й се долавяше съчувствие. — Защото видях Джена и знам, че е останала жива. Сега вече трябва да ме убият. Но също трябва да убият и нея.