Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— О, няма да се стигне до международен инцидент, още повече че ние нямаме друга алтернатива, освен да ти дадем силно успокоително. Нали те самите казват, че си бил опасен.

— Те няма да приемат такова обяснение и ти отлично го знаеш.

— Няма да имат голям избор. Известихме „Габриел“, че е възникнала крайно необичайна ситуация, в която бивш американски разузнавач — специалист по тайните операции — се опитва да компрометира служител на „Ке д’Орсе“. Предложил е среща на около двайсет мили извън Париж, в близост до Аржантьой, и американците са уведомени да изпратят кола с въоръжена охрана в този район. Уговорена беше и радиочестота за комуникация. Така че ще предадем американския проблем в американски ръце, след като узнаем каква е била целта на опита за изнудване. Защото трябва да защитим интересите на правителството. Напълно приемливо обяснение, даже доста щедро.

— Боже, колко си предвидлива.

— Много. Познавам мъжете като тебе. И жените: на тях им обръсвахме главите. Презирам те.

— Заради онова, което ти е казала?

— И аз като тебе мога да преценя кога ми казват истината. Тя не ме излъга.

— Съгласен съм. Защото тя вярва във всичко, което ти е казала… както вярвах и аз самият. Но аз сгреших — Боже, колко много сгреших — така както греши тя сега. Използваха ни… и двамата.

— От вашите хора? С каква цел?

— Не знам!

Тя слушаше и концентрацията й започваше да се раздвоява. Не можеше да се въздържи — неизвестното беше така интригуващо.

— Как мислиш, защо се свързах с тебе? — попита той. — За Бога, разбери, че след като разполагам с връзките да те открия, бих могъл да мина и без тебе! Ти не си ми необходима, Режин. Можех да науча онова, което ми е необходимо, и без тебе. Но ти се обадих, защото ти имам доверие!

Брусак примигна — сивата кожа около очите й се беше набръчкала от трескавия ход на мислите й.

— Е, ще имаш шанса да поговориш… в съответната обстановка.

— Не прави това! — извика Майкъл и пристъпи напред. Този път тя не стреля, дори не направи движение с пистолета. — Ти си задействала механизма и ще трябва да ме предадеш! Те знаят, че става дума за мене, и ти няма да имаш избор. Приятелите ти сами ще настоят на това. Те няма да склонят да рискуват с тебе, без значение какво би научила от мене… в съответната обстановка !

— За какъв риск говориш?

— Защото и самото посолство е затънало в лъжи. Заради хора, които стоят много високо!

Възрастната жена трепна и присви очи. Не беше стреляла, когато преди секунди той рискува да помръдне.

Сега!

Хейвлок се хвърли напред с изпъната дясна ръка, твърда като железен прът. Отметна встрани пистолета в мига, когато трети изстрел раздра тишината на безлюдната улица. Сграбчи с лявата си ръка цевта на оръжието и го изтръгна от нея, а после я блъсна в стената на склада.

— Cochon! Traitre! 104 104 Свиня! Предател! (фр.). — Бел.прев. — изкрещя Брусак и лицето й се изкриви. — Убий ме! Нищо няма да научиш от мене!

Той притискаше гърлото й с ръка, остра болка прорязваше раненото му рамо.

— Онова, което искам от тебе, Режин — прошепна той задъхано — не може да бъде изтръгнато. Не разбираш ли? Трябва сама да ми го дадеш!

— Нищо! На кои терористи си се продал? Страхливците на Майнхоф? Арабските свине? Израелските фанатици? „Червените бригади“? Кой има нужда от това, което можеш да продадеш?… Тя знаеше. Тя беше разбрала! И затова трябва да я убиеш! Но най-напред убий мене, предателю!

Хейвлок бавно намали натиска върху гърлото й и още по-предпазливо отдръпна тялото си от нейното. Знаеше риска и гледаше на него напълно сериозно. От друга страна, познаваше Режин Брусак. В крайна сметка тя беше една от тях, беше оцеляла. След малко отдръпна ръката си и застана пред нея, без да отмества поглед от очите й.

— Не съм предавал никого, освен самия себе си — започна той. — И чрез мене — един човек, когото обичах силно. Говоря напълно сериозно. Не мога да те принудя да ми кажеш онова, което трябва да знам. И между другото, наясно съм, че можеш с лекота да ме излъжеш и да ме върнеш на изходна позиция — там, където бях преди десетина дни. Ако не я намеря, ако не я върна при себе си, може би това е без значение. Знам какво направих и тази мисъл ме убива. Обичам я… имам нужда от нея. Струва ми се, че и двамата се нуждаем един от друг повече от всичко на света. Но аз научих някои неща за безсмислието напоследък. — Той вдигна пистолета в лявата си ръка и хвана цевта с дясната. После й го подаде: — Ти стреля три пъти, останали са още четири куршума.