Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Бъди внимателен, Майкъл.

— В какво отношение?

— Искреното желание за отмъщение. Между тях двете има чувство на симпатия. Тя може и да откаже да ти помогне, нещо повече — може да ти постави капан.

— Ще внимавам; сигурен съм, че и тя също. Какво друго можеш да ми кажеш за онзи меморандум? Споменава ли се в него направлението?

— Не, тя би могла да тръгне, накъдето пожелае. Този въпрос сигурно е бил уреден в министерството и затова няма никаква информация.

— Как е легендирана? Под какво име?

— Това също е било уредено, но приятелят ми не можа да разбере, поне не тази нощ. Може би утре ще има възможност да погледне в архивите, които в момента са заключени.

— Много късно. Ти спомена, че меморандумът е изисквал незабавно да се направи необходимото. Значи паспортът е бил изготвен и издаден. И тя вече е на път да напусне Франция. Трябва да действам бързо.

— Какво е един ден? След дванайсет часа сигурно ще имаме името. Ще провериш набързо авиокомпаниите и ще прегледаш списъците на пътниците. И тогава ще разбереш къде е отишла.

— Но не и как.

— Je ne comprends pas 99 99 Не разбирам (фр.). — Бел.прев. .

— Става дума за Брусак. Ако се е съгласила да направи толкова много за Джена, ще направи още повече. Тя няма да я остави сама на някоя аерогара. Ще организира нещо. И трябва да знам точно какво ще бъде това нещо.

— Да не мислиш, че ще ти каже?

— Ще трябва да го направи. — Хейвлок закопча сакото, което му стоеше свободно и вдигна реверите. Уличката беше като тунел за влажния бриз, който идваше отдолу, и сега във въздуха се усещаше хлад. — По един или друг начин ще трябва да ми каже. Благодаря, Граве, отново съм ти задължен.

— Да, така е.

— Ще се срещна с Брусак тази нощ и ще замина сутринта… по някакъв начин. Но преди да го направя, в Париж в една банка съм депозирал касета; ще оставя един плик за тебе на пропуска. Да приемем, че това е само частично издължаване. Става дума за „Банк Жермен“ на авеню „Жорж Пети“.

— Благодаря ти за загрижеността, но дали е разумно? Независимо от скромността ми, аз все пак съм донякъде известна фигура и трябва да проявявам предпазливост в контактите си. А там някой може да те познае.

— Под името, което съм използвал — едва ли.

— Тогава какво име да използвам аз самият?

— Никакво. Просто ще кажеш, че „джентълменът от Тексас“ е оставил плик за тебе. Ако това би ти помогнало да се чувстваш по-спокоен, можеш да добавиш, че изобщо не ме познаваш. Например че се опитвам да уговоря закупуването на картина за анонимен купувач в Хюстън.

— Ако възникнат усложнения?

— Няма да възникне нищо. Знаеш къде отивам тази вечер и не е трудно да предположиш къде ще бъда утре.

— Една последна дума: оставаме професионалисти, Майкъл, нали?

— Не бих приел да бъде иначе. Така е най-чисто — и Хейвлок протегна ръка. — Отново ти благодаря. Ти най-добре разбираш колко ми помогна. Не искам да го коментирам повече.

— Можеш да забравиш за плика, ако искаш — каза Граве, докато си стискаха ръцете и той оглеждаше изпитателно скритото в сянка лице на Майкъл. — Парите може да ти потрябват, а разходите ми бяха минимални. Винаги мога да спечеля от следващото ти идване в Париж.

— Не променяй правилата — твърде дълго сме ги спазвали. Но ти благодаря за доверието!

— Винаги съм те смятал за културен човек, но не разбрах нищо от цялата тази история. Защо тя? И защо ти?

— Как бих искал да мога да ти отговоря!

— Точно това е ключът. Нещото, което ти е известно.

— Дори да ми е известно, нямам и най-малка представа какво е то. Сбогом, Граве!

— Non, au revoir . Наистина не ми трябва твоят плик, Михаил. Ела пак в Париж. И при все това не забравяй, че си ми дължник! — и изисканият критик се обърна, за да изчезне в мрака.

Нямаше никакъв смисъл да го усуква с Режин Брусак — тя моментално щеше да почувства това, още повече при толкова странно стеклите се обстоятелства. От друга страна, еднакво глупаво щеше да бъде да й предостави предимството да избере мястото на срещата, защото тя щеше да загради този район с хора, за които „Ке д’Орсе“ няма и представа, че са на заплата при тях. Брусак бе труден противник и знаеше кога да замесва и кога да избягва да замесва правителството и според онова, което Джена й беше казала, можеше да реши, че е за предпочитане в преговорите с един неуравновесен американски таен агент в оставка да се използват неофициални методи. При тези методи нямаше отговорност, чекове или отчитане, а просто определена сума, за която никой не признаваше, че има нещо общо, която сменяше притежателя си и именно затова правеше ситуацията опасна. Независимо от името, което използваха, получателите на подобни суми бяха склонни към насилие и нямаше значение дали са наети от Рим за определена работа в Кол де Мулине или от офицер на ВКР, отседнал в евтин хотел на улица „Етиен“. Всички те бяха смъртно опасни, макар и в различна степен, и всички трябваше да бъдат отбягвани, освен ако не се налагаше да свършат някоя работа. Хейвлок прекрасно разбираше, че трябва да разговаря с Брусак насаме, и за целта се налагаше да я убеди, че не е опасен — поне по отношение на нея — и че може би разполага с изключително ценна информация.