Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Имунитет — каза Хейвлок. — Откри ли нещо?

— Младият ми приятел прекара няколко часа, проучвайки тази следа. Казах му, че уреждането на нейния въпрос трябва да е станало в много кратък интервал от време. Защото, ако изобщо нещо се е случило, то трябва да е станало днес. Така че той се върна в малката си пещера след вечеря под един или друг претекст и прегледа секретната документация за деня. Мисли, че се е натъкнал на нещо, но нито той е сигурен, нито аз. Обаче ти би могъл да направиш връзката.

— За какво става дума?

— В десет и четиридесет и пет сутринта е бил получен меморандум от Министерството на външните работи със заявка за легализиране на самоличност. Субектът: жена, бяла, в началото на трийсетте, владее славянски езици: руски, сръбски; иска се име и статистически данни. Добре, аз разбирам, че има дузини…

— От кой отдел на министерството е дошла заявката? — прекъсна го Майкъл.

— Четири. Отдел четири.

— Режин Брусак — каза Хейвлок. — Мадам Режин Брусак. Първи съветник на заместника, отдел четири.

— Това е връзката. Подписът и името върху заявката са нейни.

— В моя списък тя е двайсет и деветата. От трийсет и едно имена. Видяхме се с нея — аз се видях с нея — за по-малко от минута на улицата преди една година. Даже не съм сигурен дали запознах Джена с нея. Но това е нелогично, тя едва я познава… практически не я познава.

— Имаше ли нещо особено в обстоятелствата, при които сте се срещнали тогава?

— Донякъде. Един от техните служители се оказа двоен агент във френското посолство в Бон; периодично летеше на изток през Люкенвалде. Беше разпознат от другата страна на Берлин. По време на среща с Geheimdienst 98 98 Секретните служби (нем.). — Бел.прев. .

— Приемникът на SS, останал под контрола на Москва. Бих казал — доста изобличаващо. — Граве замълча и отпусна ръце: — Тази Брусак, тя е възрастна жена, нали? Бивша героиня от Съпротивата?

— Тя и съпругът й. Той попаднал в Гестапо и онова, което са направили с него, никак не е било приятно.

— Но тя е продължила борбата?

— Да.

— Случайно да си казвал за това на приятелката си?

Хейвлок се замисли, дръпна от цигарата, после я хвърли и я смачка с ток.

— Вероятно. Режин невинаги е учтива събеседничка. Може да бъде рязка, ехидна; тя сама се нарича кучка, но не е. Просто не е могла да не стане твърда.

— Тогава нека ти задам друг въпрос, макар смътно да се досещам за отговора, който се основава повече на слухове… не на нещо, което официално да съм чел. — Критикът отново скръсти ръце: — Какво е подтикнало твоята приятелка да направи онова, на което се е решила — да приеме онзи начин на живот, който е живяла с тебе, а очевидно и преди тебе?

— 1968-а — отговори безизразно Хейвлок.

— Нахлуването на Варшавския блок?

— Августовският черен ден. Черните дни. Родителите й били починали и тя живеела в Острава с двамата си по-възрастни братя, единият от тях женен. И двамата били Дубчекови активисти, по-малкият — студент, по-големият — инженер, на когото режимът на Новотни бил забранил да заема по-отговорна длъжност. Когато дошли танковете, по-малкият брат загинал на улиците, а другият бил прибран „за всеки случай“ от съветските войски за „разпит“. Останал инвалид за цял живот с премазани ръце и крака, напълно безпомощен. Застрелял се и съпругата му изчезнала. Джена заминала за Прага, където никой не я познавал, и минала в нелегалност. Знаела с кого да се свърже и какво иска да прави.

Граве кимна; лицето му изглеждаше потъмняло даже под слабото улично осветление.

— Всички вие, които правите онова, което трябва да правите, така тихо и така ефикасно, всички вие имате своите различни житейски истории, но в тях има и общи неща. Жестокост, болка… загуба. И искрено желание за отмъщение.

— А ти какво очакваш? Само идеолозите могат да си позволят крясъци, нашите мисли са другаде. Това е първата причина, поради която изпращат нас. Нужно е малко, за да бъдем ефикасни.

— Мисля също, че ви е нужно малко, за да се разпознаете един друг.

— При определени обстоятелства, да. Но май се отвлякохме. Какво искаше да кажеш?

— Ставаше дума за Брусак. Приятелката ти от Коста Брава със сигурност я е запомнила. Съпругът, братята, загубата… и една жена, останала сама. Такава жена ще запомни друга като нея, която е намерила сили да продължи борбата.

— Явно я е запомнила — нещо, което не бях предполагал. — Хейвлок кимна мълчаливо: — Прав си, разбира се — каза той тихо. — Благодаря ти, че толкова сериозно си погледнал на нещата. Разбира се, че ще я запомни.