Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Вместо това убили него — подметна военният. Не като въпрос, а по-скоро като констатация.

— Трагичен инцидент. Подполковник Бейлър е прикривал срещата на Огилви с Хейвлок на хълма Палатин — едно усамотено място. Възникнал е спор, при който преждевременно е била използвана газова капсула от страна на Огилви и след което Хейвлок го заплашил с пистолет. Бейлър разказва, че чакал до последния момент. Стрелял в мига, когато бил убеден, че Хейвлок ще убие Огилви, и очевидно бил прав. Огилви вероятно е почувствал същото — в същия миг той се хвърлил към Хейвлок и паднал под куршума на Бейлър. Всичко това го има в отчета на Бейлър и той, разбира се, е на ваше разположение.

— И това ли са приемливите обстоятелства, г-н президент? — запита Брукс.

— Само доколкото става дума за обяснение, Адисън.

— Естествено — обади се Холярд и кимна, поглеждайки към Бредфорд. — Ако това са думите на Бейлър, аз нямам нужда от отчета му. Как приема той нещата? Този човек не обича да бъде между губещите.

— Тежко е ранен в дясната ръка. Костта е раздробена и може да не заздравее както трябва. Очевидно е, че това е краят на неговата дейност.

— О, не го отписвайте, това би било грешка. Поставете го зад някое бюро.

— Ще направя тази препоръка пред Пентагона, генерале.

— Нека се върнем на нашите стратези от „Кон Оп“ — каза държавникът. — На мене все още не ми е ясно защо не са докладвали за получената от Бейлър информация, особено мотивите на Хейвлок за изпращането на тези „изобличителни телеграми“, мисля, че ги нарекохте. Между другото, колко изобличителни са те?

— „Обезпокоителни“ е по-точната дума, но най-точно могат да се окачествят като „фалшива тревога“. Една от тях беше изпратена до нас — кодирана с до неотдавна използван шифър „1600“ за съобщения с висок приоритет; в нея се твърди, че в Белия дом има дълбоко законспириран съветски агент. Друга телеграма е получена в Надзорната комисия на Конгреса и в нея се казва, че резидентурата на ЦРУ в Амстердам е корумпирана. И в двата случая избраният шифър и споменатите имена на служители в Амстердам придават правдоподобност на информацията.

— А има ли истина в тези информации? — запита военният.

— Абсолютно никаква. Но реакцията беше бурна. Стратезите разбраха, че имат основания да очакват нещо още по-лошо.

— В такъв случай те са имали още по-сериозни основания да подадат информация за мотивите на Хейвлок — продължаваше да настоява Брукс.

— Може и наистина да е било така — отговори замислено Бредфорд. — Поне за някого. Ще стигнем и до това.

— Защо са били убити? Каква е връзката им с Парсифал? — генералът сниши глас: — С Коста Брава?

— Нямаше никаква „Коста Брава“, Мал, преди ние да я измислим — напомни президентът. — Но и това би следвало да се разкаже по ред. Защото това е единственият начин, по който можем да стигнем донякъде… ако изобщо можем да разберем логиката.

— Това изобщо не трябваше да се случва — подметна сивокосият държавник. — Ние нямахме никакво право.

— Ние нямахме избор, г-н посланик — каза Бредфорд и се наведе напред: — Държавният секретар Матиас изфабрикува уликите срещу Карас, ние всички знаем това. Целта му, поне доколкото можем да я схванем, беше да извади Хейвлок от ролята му на активен агент, но това е нещо, в което никога няма да сме сигурни. Тяхната дружба беше здрава, с корени далече в миналото; семейните връзки са били още по-здрави и датират от Прага. Бил ли е Хейвлок част от плановете на Матиас или не? Бил ли е той съзнателен изпълнител на заповеди, преструвайки се, че прави онова, което за други е нещо напълно разбираемо, или е бил неосведомена жертва на една ужасна манипулация? Трябва да разберем това!

— Ние вече го разбрахме — възрази тихо Адисън Брукс с възмущение в гласа си. — В клиниката във Вирджиния. Върху него бяха приложени всички известни на лекарите средства за извличане на информация, но той не знаеше абсолютно нищо! И както казахте, това ни върна към първоначалния сценарий или по-точно просто ни остави в пълен мрак. Защо Матиас е искал да го извади от оперативна работа? Това е въпросът, останал без отговор, или може би дори въпросът, който ще остане без отговор. И когато разбрахме това, ние трябваше да кажем на Хейвлок истината.

— Не можехме да го направим — изрече помощник-секретарят, облягайки се в стола си. — Джена Карас беше изчезнала и нямахме представа дали е жива или мъртва. При тези обстоятелства Хейвлок щеше да зададе въпроси, които не могат да се поставят извън Овалния кабинет… или зала като тази.