Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

И бе възнаграден от аплодисменти със ставане на крака. В момент, когато джунглите бяха осеяни с ръце, крака и глави, едно фермерско момче от Айдахо правеше всичко възможно да не се превърне във военнопленник. Овации със ставане на крака, майната му!

Не, мистър Емъри Бредфорд, аз няма да рискувам живота си за тебе! Няма да умирам заради тебе… отново .

Голямата триетажна къща в колониален стил се издигаше в дъното на безукорно окосена ливада, която подсказваше още наличието на плувен басейн и тенис корт, скрити някъде. Най-добрите и най-умните имаха своите прищевки, но това бе част от стила им на живот и бе пряко свързано с тяхната стойност и техния имидж. Фермерското момче от Айдахо се запита как ли помощник държавният секретар Емъри Бредфорд би се държал в компанията на водни плъхове, нападнали тръстикова клетка, потопена в застоялата вода край делтата на Меконг. Вероятно много добре, дяволите да го вземат.

Шофьорът протегна ръка, бръкна под таблото и извади от там микрофон. Натисна бутона и заговори:

— „Ейбрахам“ седем до диспечера.

— Казвай, „Ейбрахам“ седем.

— Пристигнах. Моля, уведомете каргото по телефона.

— Готово, седем. Добре се движиш. Ти и „Ейбрахам“ четири ще пристигнете при Водолей по едно и също време.

— Радвам се, че одобряваш. Опитваме се да се харесаме.

Тримата слязоха с асансьора заедно и двамата по-възрастни мъже бяха учудени, че съвещанието ще се състои в една от подземните зали за стратегическо планиране, а не в Овалния кабинет. Само помощник държавният секретар, стиснал дръжката на дипломатическото си куфарче, изглежда, разбираше от какво е продиктувано това. Предимствата, разбира се, бяха свързани с оборудването. В тази зала имаше компютри и средства за визуализиране, които прехвърляха образа върху огромния екран на стената, имаше комуникационна техника, която свързваше Белия дом с почти всяко място на земята, имаше машини за обработка на данни, които бяха в състояние да извлекат отделни факти от масата безполезна научна информация. Но дори цялото съвременно оборудване във Вашингтон само по себе си беше безполезно, ако не се появеше идеята. Дали тази идея се бе появила? Повикването от президента не даваше никаква индикация за това. По-скоро ставаше дума за обратното. „Скорпион се спуска“ бе предзнаменование за катастрофа и всеки усещаше стягане на коремните мускули, когато достигнаха долното ниво и вратата на асансьора се отвори към строгия коридор с боядисани в бяло стени. Те излязоха и тръгнаха в крачка към определената зала и очакващия ги президент на Съединените щати.

Президентът Чарлс Беркуист поздрави делово всеки от тях и те разбраха. Студенината не бе присъща на този силен мъж от Минесота — можеше да бъде твърд, много твърд, но не и студен; сега просто беше изплашен. Той направи жест с ръка към масата на подиума във формата на буквата U, обърната към екрана на стената на около трийсет фута срещу отворената й страна. Тримата изкачиха двете стъпала заедно с президента и заеха местата си. До всеки имаше малка настолна лампа, която осветяваше оставения бележник. Адисън Брукс седна отдясно на президента, генерал Холярд отляво, а по-младият Емъри Бредфорд — до държавника през един стол, така че той да може да се обръща и към тримата. Разположението им подсказваше, че повечето въпроси щяха да бъдат отправени към Бредфорд, който на свой ред щеше да задава въпроси на онези, които щяха да бъдат привиквани да отговарят. Под U-образната маса и по средата на разстоянието до екрана имаше друга маса, по-малка, правоъгълна, с два въртящи се стола, за да може седящите в тях да се завъртат и наблюдават екрана.

— Изглеждате изморен, мистър президент — обади се Брукс, след като всички седнаха и нагласиха индивидуалните си лампи.

— Наистина съм изморен — съгласи се Беркуист. — Освен това извинявам се, че ви извиках заедно с Мал в това отвратително време.

— Щом сте преценили за необходимо да ни извикате — обади се Холярд и в гласа му звучеше искреност — времето е най-малкият проблем.

— Прав сте. — Президентът натисна бутон, монтиран на масата вляво от него. — Първият слайд, ако обичате. — Осветлението над главите им изгасна и останаха да светят само настолните лампи. Екранът в края на стаята се раздели на четири и в четирите части се появиха снимки на четирима души. — Познавате ли някого от тези хора? — запита Беркуист и добави в по-остър тон: — Въпросът не се отнася до Емъри. Той ги познава.