Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Връзката с Парсифал.

— Но казахте, че връзка има — настоя възрастният държавник. — Има ли всъщност или не?

— Със сигурност има. Но не можем да я открием.

— Не ви разбирам — каза военният.

— Започни от самото начало, Емъри — прекъсна ги президентът. — От това, което е начало за тебе. От Рим.

Бредфорд кимна.

— Преди пет дни стратезите са получили спешна телеграма от нашия човек в Рим, някой си подполковник Бейлър — с агентурно име Браун. Той осъществява контрол над мрежата за тайни операции.

— Лари Бейлър?

— Да, генерале.

— Чудесен офицер. Дайте ми десет негри като него и можете да изхвърлите випускниците на Военния колеж.

— Подполковник Бейлър е чернокож, г-н посланик.

— Очевидно, г-н помощник-секретар.

— За Бога, Емъри — обади се Беркуист.

— Да, г-н президент. Ще продължа, като кажа, че телеграмата на Бейлър се е отнасяла до срещата му с… — Брадфорд направи пауза. После неохотно каза името: — Майкъл Хейвлок.

— Коста Брава — прошепна военният.

— Парсифал — допълни Брукс, поспря за малко и продължи, влагайки нещо като протест в интонацията си: — Но Хейвлок бе изваден от тази история. След клиниката и раздялата със службата той остана под наблюдение, беше проверяван и всеки негов ход се разглеждаше, както се казва, под микроскоп. Убедихме се, че няма нищо, абсолютно нищо.

— Дори по-малко от нищо — съгласи се мъжът от Държавния департамент. — При контролирани обстоятелства той прие лекторски пост — като доцент — в университета „Конкорд“, Ню Хемпшир. И съдейки по всичко, беше деликатно изваден от играта и ние се върнахме към първоначалния сценарий.

— Какво промени нещата? — запита военният. — Какво промени статуса на Хейвлок?

Бредфорд отново замълча, после отново поде все така неохотно:

— Една жена на име Карас — обясни той тихо. — Изплувала отнякъде на повърхността и той я видял. В Рим.

Над масата се възцари тишина. Лицата на двамата по-възрастни мъже се опънаха, погледите им се заковаха в помощник-секретаря, който ги посрещна с неподправено примирение. Накрая посланикът проговори:

— И кога се е случило това?

— Преди десет дни.

— Защо не сме били информирани, г-н президент? — попита Брукс, без да сваля очи от Бредфорд.

— Причината е, че аз самият не бях информиран — избърза помощник-секретарят, преди президентът да успее да отговори.

— Намирам подобно обяснение за неприемливо.

— Това наистина е прекалено — съгласи се с остър тон военният. — Какво, по дяволите, си мислите, че ръководите тука?

— Една изключително ефективна организация, която реагира на входни данни. И която конкретно в случая се оказа прекалено ефективна, твърде чувствителна.

— Обяснете ни думите си — заповяда Холярд.

— Тези четиримата — каза Бредфорд, посочвайки изображенията на четиримата мъртви стратези на екрана — са били убедени, че жената на име Джена Карас е била убита в Коста Брава. И как иначе биха могли да мислят? Ние разиграхме всичко, без да пропускаме и най-малката подробност. Нищо не бе оставено на въображението им, смъртта й бе наблюдавана от самия Хейвлок и беше потвърдена по независим път впоследствие с окървавените й дрехи. Искахме тази смърт да бъде приета и никой да не я постави под съмнение; и най-малко от всички — Хейвлок.

— Но тя се появила на сцената — настоя Холярд. — Споменахте, че той я е видял. И предполагам, че именно тази информация е била предадена с телеграмата на Бейлър?

— Да.

— И защо за това не е било докладвано незабавно? — осведоми се Брукс.

— Защото те просто не са повярвали — обясни Бредфорд. — Помислили са, че Хейвлок се е побъркал и има халюцинации. Изпратили са Огилви в Рим, което само по себе си е безпрецедентно и доказва колко сериозно се гледали на развиващата се криза. Бейлър потвърждава това. Той твърди, че според Огилви нервите на Хейвлок не са издържали и че е започнал да вижда неща, които не съществуват, че халюцинациите му са резултат от дълбоко скрити, латентни чувства на неприязън и вражда, останали в продължение на години под натиск. Той просто бил експлодирал, това е искал да каже Огилви.

— Тази преценка вероятно е на д-р Милър — прекъсна го президентът. — Той е единственият, който би могъл да я направи, ако човек се замисли върху това.

— Поведението на Хейвлок се влошило много бързо — продължи помощник-секретарят. — Той заплашвал да направи разкрития за минали и настоящи тайни операции, с което би ни компрометирал в цяла Европа, ако не получи обяснения и отговори. Дори изпратил изобличителни телеграми, за да демонстрира какво може да се случи. Стратезите са приели нещата крайно сериозно. Огилви е заминал за Рим или да върне Хейвлок… или да го убие.