Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Посланикът и генералът погледнаха Бредфорд и после обърнаха глави към фотографиите. Адисън Брукс проговори пръв:

— Мъжът в горния десен квадрат е Стърн. Дейвид или Даниел Стърн, ако си спомням добре. Работи в Департамента, нали? Един от европейските специалисти, умен, аналитичен и свестен човек.

— Да — потвърди тихо Беркуист. — А ти, Мал? Познаваш ли някого?

— Не съм сигурен — проговори запасният генерал, примижавайки към екрана. — Онзи под Стърн, долу вдясно. Мисля, че съм го виждал по-рано.

— Виждал си го — потвърди Бредфорд. — Работил е известно време в Пентагона.

— Не мога да се сетя за униформата, за чина му.

— Не е носил униформа и не е имал чин. Той е лекар и е бил вещо лице пред много комисии, разследващи психическите травми при военнопленниците.

— Разбира се, сега си спомням. Психиатър е.

— Един от водещите експерти по поведението при стрес — поясни Бредфорд, наблюдавайки реакцията на двамата по-възрастни мъже.

— Какво беше това? — попита неспокойно посланикът. — Поведение при стрес?

Думите стреснаха съветниците. Военният се наведе напред.

— Има ли връзка? — попита той помощник-секретаря.

— С Парсифал?

— Разбира се, какво друго бих могъл да имам предвид? Има ли?

— Има, но не е това.

— Какво не е това? — попита Брукс неспокойно.

— Специалността на Милър. Това е името му. Д-р Пол Милър. Според нас връзката с Парсифал няма общо с интереса му към стреса.

— И слава Богу — промърмори генералът.

— Тогава каква е връзката? — настоя нетърпеливо дипломатът.

— Мога ли, г-н президент? — запита Бредфорд и погледна върховния главнокомандващ. Беркуист мълчаливо кимна и помощник-секретарят се обърна към екрана и фотографиите на него. — Двамата мъже отляво — съответно горе и долу, са Джон Филип Огилви и Виктор Алан Доусън.

— Доусън е адвокат — прекъсна го Адисън Брукс. — Не се познаваме, но съм чел някои от анализите му. Той е просто гений в областта на международните преговори. Усеща инстинктивно същината на чуждите законодателни системи и разбира техните нюанси.

— Гениален — съгласи се президентът тихо.

— Последният човек — бързо продължи Бредфорд — е не по-малък експерт в своята област. Бил е таен агент в продължение на години и беше един от най-добре информираните тактици в сферата на тайните операции.

Помощник-секретарят съзнателно използва минало време и тази подробност бе забелязана от двамата съветници. Те се спогледаха, а после погледнаха към президента Беркуист. Минесотчанинът кимна.

— Мъртви са — каза президентът, вдигна дясната си ръка към челото и нервно разтри веждите си. — И четиримата. Огилви загина преди четири дена в Рим от куршум, непредназначен за него, при обстоятелства, за които разполагаме с приемливо обяснение. Станалото с другите не е от категорията на нещастните случаи — те бяха убити тук. Доусън и Стърн едновременно, а Милър на двайсет мили оттук, горе-долу по същото време.

Посланикът се наведе напред и впи очи в екрана.

— Четирима — каза той тревожно. — Единият от тях експерт по европейските въпроси и политиката ни там, вторият — адвокат, чиято дейност е изцяло насочена към международното право, третият — ветеран, таен агент с огромен тактически опит, и четвъртият — психиатър, признат за водещ специалист по въпросите на поведението под стрес.

— Странна колекция от жертви — завърши недоизказаната мисъл възрастният военен.

— Те са свързани, Мал — каза Брукс. — Един с друг, и то още преди Парсифал. Прав ли съм, г-н президент?

— Нека Емъри обясни — отговори Беркуист. — Тъй като ще поеме работата, нека обясни той.

В погледа на Бредфорд ясно се долавяше разбирането, че макар и да се налага той да даде обяснението, отговорността трябва да бъде споделена. Независимо от това, той пое бавно въздух и започна със спокоен тон, който предвещаваше, че може да се очаква най-лошото:

— Тези мъже са стратезите на „Консулски операции“.

— Коста Брава! — възкликна с шепот посланикът.

— Те са успели да разчепкат нещата и са стигнали до нас — каза Холярд и в очите му проблесна съвсем по военному гневното приемане на факта. — И са си платили.

— Да — съгласи се Бредфорд — но не знаем как е станало това.

— Как са били убити? — запита генералът недоверчиво.

— Това ни е известно — отговори помощник-секретарят. — Много професионално и решението за това е било взето мигновено.

— Какво тогава не разбирате? — В гласа на Брукс прозвуча раздразнение.