Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

Той стигна до улица „Равинян“ и тръгна по стръмния наклон нагоре към Монмартър, минавайки покрай къщи, които някога са били домове на легендарни личности, излезе на малък площад, известен като „Плас Клеман“, и тръгна по улица „Норвен“. Тя беше оживена и по нея бавно, на весели тълпи се носеха мераклиите да бъдат възприемани като бохеми, заредени с настроение от местните жители, които пък охотно играеха костюмираните си роли и се прибираха късно през нощта по домовете, за да преброят печалбите си. Пресечката, която Граве му беше описал, се намираше преди тясната „Рю де Сол“. Майкъл съзря прохода в плътната редица стари сгради пред себе си и тръгна по-бързо.

Старата каменна уличка беше пуста. Псевдобохемите разбираха, че тук е границата на претенциите им, че са част от Монмартър, и осъзнаваха, че един обир на свещения хълм на мъчениците малко се различава от удар по главата с обвита в мека материя тръба из Сохо или Ист Вилидж. Хейвлок зави по уличката и инстинктивно постави ръка на магнума в колана си. Граве закъсняваше — нещо, което би ужасило дори самия него. Какво ли се е случило?

Майкъл намери входа на някакъв безистен и се скри в сянката му; облегна се на рамката, извади цигара и запали клечка кибрит. И докато поднасяше скритото в шепите си огънче, мислите му направиха скок към Палатин, към кибритената книжка и към човека, който се опита да спаси живота му, не да го отнеме. Един умиращ мъж, който издъхна секунди по-късно и който разбра, че има предателство на най-високо ниво в правителството.

Изведнъж откъм улица „Норвен“ се разнесе някакъв шум — кратък сблъсък между двама души. После по-високият и строен мъж възмутено се изправи и обсипа другия с дъжд от ругатни на френски. Неговият много по-млад и набит противник сопнато прокоментира родословното дърво на оскърбителя си и тръгна. Пострадалият оправи реверите на палтото си, обърна се наляво и навлезе в уличката. Граве пристигна с обичайния си elan 96 96 Устрем (фр.). — Бел.прев. .

— Merde! — изруга критикът, като видя излизащия от сянката на безистена Хейвлок. — Какви отвратителни, одърпани дрехи носят само! Знаеш ли, че когато се хранят, от устата им капе и зъбите им са жълти! Един Бог знае дали някога са се къпали или са се опитвали да говорят цивилизовано. Извинявам се, че закъснях.

— Е, само няколко минути. Току-що пристигнах.

— Това е без значение. Закъснях! А възнамерявах да дойда на улица „Норвен“ още преди половин час, за да се убедя, че не те следят.

— Никой не ме следи.

— Хм, ти поне трябва да си наясно по въпроса.

— Разбира се, че съм наясно. Какво те задържа?

— Един младеж, който е моя находка и който работи в катакомбите на „Ке д’Орсе“ 97 97 Улица, на която се намира френското Министерство на външните работи. — Бел.прев. .

— Много си откровен.

— Не ме разбра. — Граве се отмести до стената, погледна в двете посоки на улицата и това очевидно го удовлетвори. — Когато се обади след случилото се в „Ла Курон Нувел“ — нещо, което, между нас казано, не очаквах — започнах да се свързвам с всеки от моите хора, който би могъл да знае нещо за някаква самотна жена в Париж, която търси убежище, документи или по-особен транспорт, но никой не можеше да ми помогне. Крайно нелогично, защото местата, където би могла да получи тези нелегални услуги, са малко и няма да ти обяснявам колко още по-малко са другите, за които на мене не ми е известно. Проверих дори италианските квартали, имайки предвид, че придружителите й от Кол де Мулине биха могли да са й споменали някое и друго име. Но и там нищо… И изведнъж нещо ми просветна. Защо точно нелегални услуги? Може би търся не където трябва? Ами ако тази жена потърси легална помощ, без да споменава подробностите за нелегалните си мотиви? Тя би следвало да знае или най-малкото да е чувала за съществуването на определени отдели в администрациите на съюзническите правителства, а дори може да е чула за тях от тебе самия!

— „Ке д’Орсе“?

— Разбира се. Но става дума за по-интимни неща, за катакомбите, където на такива като тебе се предлагат някои удобства, които определено не се изнасят пред публика.

— Дори и да има нещо подобно, аз не знам за него. Е, срещал съм се с някои хора из министерствата, но никога не съм чувал за катакомбите.

— Лондонският Форин офис ги нарича Центрове за извеждане; собственият ви Държавен департамент има за тях не толкова изтънченото наименование Отдел за дипломатически трансфери.