Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— За да се затвърди илюзията, че е умряла при Коста Брава — каза Брукс. — Ако е останела жива, можело е да поиска политическо убежище и да разкаже историята, тъй като вече не би имала какво да губи.

— И така да стане причина събитията от онази нощ да бъдат преразгледани — намеси се президентът, завършвайки мисълта. — Трябвало е да бъде ликвидирана на моста, за да се подкрепи лъжата, че е била убита в Коста Брава.

— И казвате, че онзи, който е оторизирал екзекуцията на Хейвлок — произнесе генералът намръщен, с неуверен глас, — който е използвал кодовата дума „Двусмисленост“ и който е изпратил Ричи и другите двама от Рим в Кол де Мулине… казвате, че той е бил на плажа през онази нощ?

— Всичко сочи натам, генерале.

— Но защо, за Бога?

— Защото той знае, че Джена Карас е жива — отговори Брукс, продължавайки да гледа към Бредфорд. — Поне знае, че не тя е била убитата в Коста Брава. Никой друг не знае това.

— Това е само предположение. Може и да сме се старали да го запазим в тайна, но я търсим вече четири месеца.

— Без изобщо да сме признавали, че става дума за нея — обясни помощник-секретарят — без дори с намек да сме давали да се разбере, че тя е жива. Издирването беше обявено за лице, а не за име. Някаква жена, чийто опит като дълбоко законспириран агент би могъл да я отведе при хората, с които е работила по-рано, и която действа легендирана по много начини. Ударението беше поставено на външността й и езиците, които владее.

— Това, което не можах да приема, беше вашият скок във веригата от умозаключения — поклати глава Холярд с жеста на военен стратег, виждащ практическите слабости в предлагания план за тактическа маневра. — Маккензи сглобява Коста Брава парче по парче и докладва само на вас. ЦРУ в Ленгли не знае за Мадрид, а Барселона е държана настрани и от двете. Как при тези условия някой може да проникне в нещо, което просто го няма? Освен ако не приемете, че Маккензи се е продал или е оплескал нещата.

— Не допускам нито едно от двете — помощник-секретарят замълча за миг. — Мисля, че лицето, което е приело кода „Двусмисленост“, вече е било забъркано по някакъв начин с Парсифал, и то отпреди месеци. Този човек е знаел върху какво да се концентрира и се е разтревожил, когато на Хейвлок е било наредено да се яви в Мадрид в условия на секретност, регламентирана под графа „четири нули“.

— Значи е някой, който разполага с максимален допуск тук, в Държавния департамент — включи се в разсъжденията посланикът. — Някой, който има достъп до поверителни документи.

— Да. Той е държал под око работата на Хейвлок и е видял, че нещо става. Отлетял е за Испания, прехванал го е в Мадрид и го е проследил обратно в Барселона. Аз бях там, също и Маккензи. Почти е сигурно, че ме е познал, а тъй като се срещнах два пъти с Маккензи, логично е да допуснем, че ни е видял заедно.

— И ако допуснем това, логически следва, че някой в Москва е притежавал досие за Маккензи, достатъчно дебело, за да разтревожи съветското разузнаване. — Брукс се наведе напред и пак заби поглед в очите на Бредфорд. — Просто един факс, изпратен в Москва, и човекът, когото търсим, е разбрал, че се подготвя черна операция.

— Възможно е да е било така.

— С доста предположения от ваша страна — вмъкна Холярд.

— Не мисля, че помощник-секретарят е свършил, Мал. — Посланикът кимна към листовете, които Бредфорд разстилаше пред себе си. — Не мисля, че той би позволил на въображението си да броди из толкова екзотични места без нещо, което да го подтикне. Прав ли съм?

— По същество, да, сър.

— Защо не кажеш едно обикновено „да“ — каза президентът.

— Да — съгласи се мъжът от Държавния департамент. — Струва ми се, че бих могъл да бъда изправен пред съда за това, което направих днес следобед, но ми се струваше важно. Трябваше да се махна от телефоните и от това, което отвлича вниманието, за да препрочета част от този материал и да провокирам онова въображение, с което разполагам. Отидох в секретната архива на „Кон Оп“, изтеглих отчета на Хейвлок за събитията на Коста Брава, получен с химическо въздействие, и го взех у дома. Проучвам го от три часа… без да забравям за устния доклад, направен от Маккензи, след като се завърна от Барселона. Има несъответствия.

— В какъв смисъл? — попита Брукс.

— Става дума за това, което Маккензи е планирал, и онова, което Хейвлок е видял.

— Видял е каквото ние сме искали да види — каза президентът. — Преди малко сам подчерта това.