Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Знаем къде се намира — каза генералът. — И трябва да тръгнем по следите му! Той е в Департамента. Високопоставен, с достъп до шифрограмите от посолствата и очевидно много приближен на Матиас. Защото, ако съм ви разбрал, той е човекът, осъдил на смърт Джена Карас. Той е доставил онзи код, той го е поставил в куфарчето й. Той!

— Мисля, че той е организирал всичко — поклати бавно глава Бредфорд и смръщи вежди, спомняйки си за невъзможното. — Куфарчето, разкаялият се терорист от „Баадер-Майнхоф“, собствените ни шифри и инструкциите от Москва. Всичко това просто се появи в Барселона… от нищото. И никой не знае как!

— Струва ми се, безсмислено е да притискаме Матиас повече? — подхвърли Брукс, все пак във формата на въпрос.

— Безсмислено е — потвърди Бредфорд. — Той повтаря онова, което поддържаше от самото начало: „Уликите съществуват. Те са истина. Бяха ми предадени.“

— Свети Ентъни вече чува камбанен звън! — избухна президентът.

— Ами агентът в Департамента — настоя Холярд. — Защо да е толкова трудно да бъде намерен? С колко души е разговарял Стърн? Отчетен ли е факторът време? Няколко минути ли са разговаряли? Няколко часа? Нека се върнем назад и проследим всичко, което е направил.

— Стратезите на „Кон Оп“ са действали в пълна секретност — обясни Бредфорд. — Нямало е насрочени срещи, не е имало и график на съвещанията. Просто едно обаждане до конкретно лице на горния етаж или до Управлението, или до Съвета за национална сигурност и теренът се разчиства, но без да се води какъвто и да е протокол за срещата. И всичко това — все по съображения за опазване на тайната, защото голяма част от темата на разговора може да се реконструира от информатори, имащи достъп до неща като такива протоколи или паметни записки.

— Да се изкриви потокът на вярната информация на всяка цена — промълви президентът.

— Нашите пресмятания показват, че Стърн е могъл да разговаря с всяко едно измежду шейсет до седемдесет и пет лица — продължи Бредфорд. — И не е възможно да подценяваме това число. Има представители на администрацията между специалистите и специалисти между представителите на администрацията. Списъците стават безкрайно дълги, а на всичко отгоре всички те са минали през проучване за предоставяне на максимален допуск.

— Но ние говорим за Държавния департамент — подчерта Брукс. — За интервал от време между последния разговор, проведен от Стърн, и четири часа по-късно, когато заповедта е била получена в Кол де Мулине. Това значително стеснява възможностите.

— А нашият човек, който и да е той, знае това — обясни помощник-секретарят. — И е взел допълнителни мерки да прикрие придвижванията си. Дори проверка на присъствените книги, в които се регистрира кой кога влиза и излиза, няма да ни разкрие нищо.

— Никой ли не е виждал Стърн? — настоя Брукс. — Сигурен съм, че сте разпитвали.

— Постарахме се да го направим колкото може по-незабелязано. Никой от разпитаните не призна да го е виждал през двайсет и четирите часа, които ни интересуват, но ние и не очаквахме от онзи, който го е видял, да ни каже това.

— Значи никой не го е виждал? — попита генералът, недоверчиво смръщен.

— Е, не чак никой — поясни Бредфорд. — Дежурният на пропуска на петия етаж, отдел L. Освен това Доусън е оставил бележка за Стърн, който я взел на път за асансьора. Но може да е бил във всеки един от седемдесет и петте офиса зад вратата на приемната.

— Кои са присъствали там по това време? — Задавайки въпроса си, посланикът поклати глава, като че за да каже: „Извинявам се, това няма значение.“

— Точно така — произнесе Бредфорд, съгласявайки се с недоизказаната мисъл на държавника. — Това не може да ни помогне. Двайсет и трима не са регистрирани, че са излезли: имало е съвещания, различни секретари са водили протоколите, провеждали са се оперативки на персонала. Всичко намира своето обяснение. Никой не е напускал дадено съвещание за толкова дълго време, за да може да осъществи онова телефонно обаждане.

— Но, дявол да го вземе, става дума за един етаж! — избухна военният. — Седемдесет и пет офиса, седемдесет и пет души. Не са сто и петдесет или хиляда — просто седемдесет и пет и един от тях е нашият агент! Започнете с най-близките до Матиас и ги привикайте. Измъкнете всичко от тях в някоя клиника, ако се наложи!

— Ще се създаде паника и целият Държавен департамент ще бъде деморализиран — поясни Брукс. — Освен… Има ли някаква група, която стои близо до Матиас?